Тери Брукс: Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Марет се беше добрала до Кинсън и го издърпа читав от битката, като разпръсна скалните троли с Друидски огън. Тя помете всичко пред себе си и северняците отстъпиха пред яростта й. Кинсън се опитваше да върви редом с нея, олюлявайки се. От дълбоки прорези по хълбока и краката му шуртеше яркочервена кръв, едната му ръка висеше безжизнена.

— Върви! — извика й той. — Защити краля!

Сега битката бе особено яростна, елфите и джуджетата бяха обкръжени от две страни от северняците. Чуваха се викове и писъци, звън на оръжия и сумтене на мъжете, които се сражаваха или умираха. Тъмни вади кръв напояваха земята, тела лежаха прекършени и разкривени в смъртта.

Една от каруците беше преобърната и същества, които изглеждаха като създадени от метал и пръти, се изляха от строшената кола, съскащи като змии, изкарани от дупката си. Насочиха се към Рейбър, но джуджетата, охраняващи краля, ги отблъснаха.

Вбесени, изчадията се извърнаха към Бремен и Аланон и се устремиха натам. Бяха жилави, безформени, напълно нечовешки създания, с широки лица и криви черти, като че излезли от чудовищна утроба. Успяха да си пробият път през Дворцовата стража, изпречила се да ги спре, и се хвърлиха безразсъдно напред. Аланон се опита да призове Друидския огън, но този път не успя. Бремен се беше свлякъл на едно коляно, навел глава. Концентрираше се върху Джърл Шанара и се опитваше да го открие със съзнанието си сред мъглата.

Това щеше да е краят на стареца и момчето, ако не беше Кинсън Рейвънлок. Докато се влачеше немощно след Марет, все по-слаб заради раните си, той видя атаката, когато се приближи до Бремен и Аланон. Реагира инстинктивно, събра всичката останала му сила и се впусна в тяхна защита. Достигна ги точно когато ордата от ужасни създания проби кордона на Дворцовата стража. Широкият му меч описа голяма дъга и три от съществата бяха повалени. После се насочи към останалите и започна да ги отблъсква и сече с оръжието си. Зъби и нокти се забиваха в него и той усети как в тялото му се отварят нови рани. Чудовищата бяха твърде много, за да ги задържи сам, и Кинсън извика на Бремен и момчето да бягат. Секунда по-късно създанията надделяха и го повалиха на земята.

Но Марет го спаси за втори път, като се появи сред ореол от Друидски огън, а тоягата й диво пламтеше. Създанията от отвъдното се извърнаха, за да се хвърлят отгоре й, но огънят ги помете, сякаш бяха песъчинки. Последва нова контраатака, когато други същества се спуснаха към младата жена, опитвайки се да проникнат през щита й от пламъци. Кинсън понечи да се изправи на крака, но отново беше съборен в схватката. Дворцовата стража, джуджетата, скалните троли и чудовища се появиха на тълпи и в един момент изглеждаше, че всички оцелели войници и от двете страни са се събрали точно в този участък от бойното поле.

Отпред, обграден от мъглата, Джърл Шанара се приближаваше към Господаря на Магията. С всяка крачка на краля Брона ставаше все по-едър и сега изглеждаше направо огромен. Черният му силует блокираше светлината в далечния край на тунела и в очите му искреше яростно презрение. Около него в мъглата се мяркаха чудовища, явно негови защитници. Джърл усети как увереността му започва да се топи. Нещо се стрелна от мъглата и сграбчи Прейа, която вървеше до него. Той се извъртя, за да й помогне, но нея вече я нямаше, беше изчезнала в мрака. Кралят изкрещя от страх и гняв и след миг чу гласа и да шепне забързано в ухото му, усети как ръката й стиска рамото му и осъзна, че тя никога не го е напускала и всичко е било само илюзия.

Смехът на Господаря на Магията долетя до него, противен и подигравателен.

Ела при мен, кралю на елфите! Ела при мен!

В този миг Прейа се препъна и падна на земята. Джърл се наведе към нея, без да сваля очи от черния силует отпред, но тя се отдръпна от него.

— Остави ме.

— Не — отвърна веднага той, отказвайки да я послуша.

— Аз ти преча, Джърл. Бавя те.

— Няма да те изоставя!

Тя посегна към лицето му и той усети кръвта по ръцете й, лепкава и топла.

— Не мога да се държа на краката си. Кървя твърде силно. Трябва да спра, Джърл. Ще те чакам тук. Моля те. Остави ме.

Гледаше го твърдо, канелените й очи се бяха приковали в неговите, лицето й беше бледо и разкривено от болка. Той бавно се изправи и се отдалечи от нея, като се опитваше да възпре сълзите си.

— Ще се върна за теб — обеща й.

Той я остави просната на една страна на земята, подпряна на лакът, държаща късия си меч в свободната си ръка. Джърл направи само няколко крачки, преди да се обърне, за да провери, че тя е добре. Прейа му кимна да продължи. Когато отново погледна назад, нея вече я нямаше.