Тери Брукс: Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

И в този миг почувства, че може да изгуби куража си. Но тогава образите се отдръпнаха, светът помръкна и той отново се озова сред мъглата, изправен като вледенен пред извисяващата се фигура на Господаря на Магията. Мечът на Шанара сияеше с бяла светлина.

„Помогнете ми“, помоли се той, но знаеше, че вече е съвсем сам.

Светлината го изпълни отново и светът от мъгла и сенки отново изчезна. Джърл потъна в себе си и този път се озова лице в лице с истината за собствения си живот. Тя неумолимо се разкриваше пред него, образ по образ, като огромен колаж от случки и събития. Но тези образи не бяха нещата, които би желал да види; бяха онези, които искаше да забрави, които бе заровил в миналото си. Нямаше нищо от това, с което се гордееше, с което винаги бе смятал, че го свързват. Видя най-лошите постъпки в живота си. Как беше разочаровал другите, бе пренебрегвал нуждите им, бе причинявал болка. Толкова пъти не бе успявал да стори това, което трябваше. Толкова пъти бе преценявал погрешно.

Опита се да извърне поглед, да накара образите да спрат. Би побягнал от всичко това, ако можеше да се освободи от магията на меча. Това бяха истините, пред които не искаше да се изправи, и тяхната жестокост бе толкова голяма, че бе на път да изгуби ума си.

Може би извика от отчаяние — не знаеше. В този миг осъзна ужасяващата мощ на истината и разбра защо Бремен бе толкова разтревожен за него. Той нямаше сили за това; не му достигаше кураж. Друидът грешеше. Мечът на Шанара не беше предназначен за него. Не той трябваше да го владее.

И все пак не се пречупи напълно пред видяното дори когато то се отнасяше за Тей Трифънйъд и Прейа Старли дори когато разкри дълбочината на тяхното приятелство. Джърл се насили да гледа, да го приеме и да си прости ревността, която се надигна в гърдите му. И щом го стори, се почувства по-силен. Мина му мисълта, че вероятно това наистина е оръжието, което може да бъде използвано срещу Господаря на Магията, създание, изцяло изтъкано от измама. Каква ли цена щеше да изиска магията от Брона, когато го принудеше да открие, че е съставен единствено от човешките страхове, че е просто мираж, който може да изчезне при най-леката промяна на светлината? А може би той вече беше изгубил всичко човешко, плътта и кръвта си, емоциите и здравия си разум. Може би истината бе проклятие за него.

Образите избледняха и светлината изчезна. Въздухът пред Джърл се избистри и той видя черната фигура на Господаря на Магията отново да се появява. Колко ли време бе минало, докато бе под властта на магията? Колко дълго беше стоял тук, вкаменен? Фигурата в черна роба сега приближаваше неумолимо към него. Гласът на Господаря на Магията просъска, изпълнен с очакване. Вълни от погнуса заливаха краля на елфите, разяждаха решителността му, подронваха физическата му сила, за да изцедят куража от сърцето му.

Ела при мен. Ела при мен.

Джърл Шанара се почувства толкова нищожен, толкова безпомощен пред това чудовище. Мощта на Господаря на Магията беше така огромна и ужасяваща, че никой не можеше да се изправи срещу нея. Беше толкова неизменна, че нямаше магия, която да я победи. Гласът прошепна думите настойчиво.

Свали меча. Ела при мен. Ти си нищо. Ела при мен.

Но кралят на елфите вече бе видял себе си, сведен до най-съкровената си същност, беше опознал най-лошите си страни, и сега дори ужасяващото отчаяние, което препусна из него, щом Господаря на Магията приближи, не беше достатъчно да го накара да се откаже. Истината вече не го плашеше. Той вдигна меча пред себе си, искряща сребриста нишка в мрака, и извика:

— Шанара! Шанара!

Мечът изсвистя надолу, стовари се върху защитите на Господаря на Магията, разкъса пласта магия и проникна до черната фигура отвъд. Брона потръпна и отчаяно се опита да спре удара. Но светлината на меча вече се излъчваше на тласъци към него и започна да разкрива собствения му живот. Господаря на Магията отстъпи крачка назад, после още една. Джърл Шанара настъпи, отблъскван от гнева и омразата, които се излъчваха от врага му, но неумолим в решителността си. Борбата между тях щеше да свърши тук. Господаря на Магията щеше да умре този ден.

Прикритите от робата ръце полетяха към него и една кокалеста длан го посочи.

Как смееш да ме съдиш? Ти я остави да умре! Изостави я заради това! Ти я уби!

Джърл се сепна при тези думи и пред очите му се заредиха жестоки видения: Прейа безпомощна, простряна на земята, кървяща и сломена, а един черепоносец се пресяга към нея с оголени нокти. Тя умира заради мен, порази го ужасната мисъл. Защото я изоставих.