Тери Брукс: Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Гласът на Господаря на Магията отново изкънтя в главата му.

А приятелят ти, кралю на елфите. В Чу Магна. Той умря заради теб! Ти го остави да умре!

Джърл изкрещя от ужас и гняв и завъртя меча, както би постъпил с най-обикновено оръжие. Стовари го с всичка сила върху Господаря на Магията. Острието проряза от горе до долу черната роба, но светлината, която се излъчваше от него проблесна и угасна. Господаря на Магията се сгърчи, изпълненият му с омраза глас заглъхна в отчаян шепот, робата му се свлече на купчина на земята.

Остана само мрачно присъствие, което веднага изчезна в мъглата.

Кралят на елфите стоеше като вкаменен в последвалата тишина, взираше се в пространството пред себе си, после в празната роба. Погледът му беше изпълнен с несигурност и въпроси, на които не можеше да намери отговор.

Марет седеше сама насред обгореното и почерняло от магията й поле. Друидският огън най-накрая беше секнал и тя отново бе овладяла мощта си. Навсякъде лежаха тела, зловеща тишина покриваше бойното поле като с покров. Тя присви очи и се взря в мъглата. Там имаше дълга, ниска стена от страдание, какофония от издигащи се в отчаяние гласове. От мъглата се издигаха привидения, безплътни като дим, черни силуети в сумрака, безформени, безцелно носещи се. Дали не бяха духовете на мъртвите? Те се издигаха в червеното на залеза и после изчезваха, сякаш изобщо не бяха съществували. Долу телата на черепоносците се бяха превърнали във въглени, създанията от отвъдното изчезваха в далечината, а вълците бягаха с вой към пустошта.

Свърши се, помисли си тя, зашеметена и невярваща.

Мъглата се раздвижи, после избледня, а накрая изчезна. Сега цялото бойно поле се откриваше пред погледа й; касапница, осеяно с мъртви и ранени, окървавено, обгорено. В центъра му стоеше кралят на елфите, с наведен меч и взрени в нищото очи.

Марет посегна за друидската тояга, която бе изпуснала в битката. Тогава видя Риска, проснат сред купчина мъртви врагове. Беше получил толкова много рани, че дрехата му бе прогизнала от кръв. В отворените му, изцъклени очи се четеше изумление, сякаш бе изненадан, че съдбата, която беше предизвиквал така често, най-после бе сложила ръка върху него. Кога беше паднал? Тя дори не го беше видяла. Вдигна поглед. Кинсън Рейвънлок лежеше на няколко стъпки зад нея, гърдите му едва-едва се повдигаха и спадаха, земята наоколо бе покрита с кръв. Малко по-нататък в полето се бяха свили Бремен и момчето. Очите на Марет уловиха погледа на друида и за момент те останаха взрени един в друг. Тя си помисли колко дълго и усилено го беше търсила, колко много бе дала от себе си, за да стане друид, за цената, която беше платила. Бремен и тя. Те бяха миналото и настоящето — един умиращ друид и един бъдещ друид. Тей Трифънйъд вече го нямаше. Риска лежеше мъртъв. Бремен вече бе старец. Скоро тя щеше да бъде единствената от техния вид, последната от друидите.

Откъсна очи от стареца и вдигна тоягата си. Държеше я така, сякаш бе натежала от отговорността, която лягаше на плещите й. Огледа бойното поле с отчаяние.

Очите й се напълниха със сълзи. Нека това да е краят, рече си тя. После захвърли тоягата надалеч и коленичи да прегърне Кинсън.

Джърл Шанара спаси живота на своята кралица този ден, защото когато пропъди Господаря на Магията, той прогони и неговите черепоносци, включително и онзи, който заплашваше Прейа. Щом мощта на Господаря на Магията се оттегли от него, чудовището просто изчезна. Кралицата се възстанови от раните си и се върна с Джърл в Западната земя. Заедно, те царуваха над елфите много години. Никога вече не влязоха в битка, защото битки вече нямаше. Вместо това, насочиха енергията си към изучаване на изкуството да управляват във все по-сложния и взискателен свят. С помощта и съветите на Врий Иридън, те успяха да овладеят държавническото умение. Родиха си три собствени деца, и трите дъщери и когато Джърл Шанара се спомина много години по-късно, по-големият от наследниците на Балиндарох, които бяха осиновили, се възкачи на трона. Династията Шанара впоследствие се умножи и продължи повече от двеста години.

Кралят носи Меча на Шанара до самата си смърт. Синът, който го наследи, го носи известно време, но после го вгради в каменен блок, взет от Паранор, и го остави в друидската крепост.

Кинсън Рейвънлок не умря от раните си, а оздравя след няколкоседмично възстановяване в новоизградения аванпост на Тирсис. През цялото време Марет се грижи за него и когато той се почувства достатъчно добре, отпътуваха на запад, покрай Мирмидон, към един горист остров в подножието на Драконовите зъби, където построиха дома си. След това живяха заедно и накрая се ожениха. Изградиха търговски център и основаха снабдителна линия по реката. И други от пограничните земи се присъединиха към тях и скоро те се превърнаха в средоточие на едно процъфтяващо селище. С времето това търговско поселение щеше да се разрасне в града, наречен Керн.