Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Марет, Кинсън Рейвънлок и Риска също ги придружаваха. Те бяха по-отпочинали и силни. За тях битката все още предстоеше и като осъзнаваха изтощението, което заплашваше да залее всички останали, бяха обещали пред самите себе си да ги защитят, доколкото могат. Отзад яздеше Киър Джоплин заедно със своята кавалерия и Триуитън с Дворцовата стража, както и малка група джуджета, дошли от север с Риска. Всичко на всичко наброяваха по-малко от деветстотин души. Но нямаха намерение да се чудят дали ще са достатъчно да притиснат Господаря на Магията. Защото никой не знаеше колко войници бяха избягали заедно с отлъчения друид, нито пък колко се бяха присъединили към тях оттогава. Със сигурност щеше да има черепоносци и изчадия от отвъдното, вълци от Черния дъбак, скални троли, както и много други създания от земите на изток и север. Дори и само малка част от армията, участвала в обсадата при Рен, да се беше събрала отново, елфите щяха да бъдат в голяма беда.

Все още далеч на север, в подножието на хълмистите равнини, Рейбър приближаваше заедно със своите четири хиляди джуджета. Ако елфите успееха да насочат Господаря на Магията натам, щяха да имат някакъв шанс.

Слънцето изгря високо в небето, което сега представляваше странна смесица от сиво и сребърно, а светлината започна да прогонва сенките на нощта и студа. Мъглата обаче отказваше да се вдигне и продължаваше да виси упорито над равнините, като се нагъваше из широките падини и плитки клисури, които набраздяваха полето. Събираше се на басейни в пространствата между възвишенията и караше тревистото поле да изглежда заблатено. В далечината нищо не помръдваше, хоризонтът беше чист. Ястребите също бяха изчезнали от небето. Войните на Джърл Шанара яздеха в напрегната тишина, поддържайки стабилно, равномерно темпо и постоянно оглеждаха полето пред себе си.

Вече наближаваше средата на следобеда, когато най-сетне настигнаха Господаря на Магията. Още по обяд стана ясно, че скъсяват дистанцията, защото започнаха да срещат изоставени карети и каруци, строшили се при бягството на врага. Час по-рано бяха пресекли следите на кервана, множество коловози от колела, дири на животни и хора. Дори за следотърсачите беше трудно да определят колко души пътуват с Брона. Въпреки нежеланието на краля, Прейа бе слязла от коня, за да ги разгледа, и докладва по своя тих и уверен маниер, че врагът наброява поне хиляда души.

Сега, когато се изкачиха на едно възвишение на стотина ярда южно от мястото, където остатъкът от Северната армия бе принуден да спре, елфите се увериха с очите си, че предположението на кралицата им е правилно. Черните карети и каруците бяха изтеглени в сянката на серия хълмове, които се издигаха стъпаловидно от изток — скално подножие на Драконовите зъби. Слугите на Господаря на Магията се бяха притиснали към тях — скални троли и други създания; съществата от отвъдното бяха увити в наметалата си и закачулени; сиви вълци сновяха свити из мъглата. А над целия този спектакъл кръжаха няколко черепоносци като огромни черни птици.

Отвъд, строени на височината в бойна формация, блокирайки всеки подстъп на север, стояха джуджетата на Рейбър. Бягството на Господаря на Магията бе спряно.

Мъглата все още покриваше всичко и създаваше илюзорни образи. Много от съществата, които се бяха присвили долу в равното, с тела, обвити от виещите се сиви кълбета, бяха мъртви. Лежаха в странни пози, рухнали върху скалите, или набучени на оръжия. Ръцете и краката им стърчаха нагоре като прекършени сопи. Сред мъглата се виждаха и черните очертания на изгорените останки на създанията от отвъдното. Битката този ден вече беше завършила. Отцепникът друид и неговите последователи бяха попаднали на армията на джуджетата и се бяха опитали да си пробият път през редиците й. Но опитът им се бе провалил. Джуджетата ги бяха отблъснали. Затова Господаря на Магията бе събрал остатъка от армията си и се бе изтеглил на сегашната си позиция. Джуджетата се подготвяха за още един удар. И двете страни чакаха.

Джърл Шанара се взря надолу. Какво чакаха?

Отговорът бързо дойде. Чакат мен, сети се той. Чакат Меча на Шанара.

В този миг осъзна, че всичко ще свърши тук, на тази пуста част от Стрелехайм, на тази вече напоена с кръв земя. Щеше да се изправи срещу Господаря на Магията в смъртоносна битка и един от двамата щеше да бъде убит. Всичко това беше предречено от някаква жестока, извратена съдба, която отдавна бе подредила всичко по местата му.