Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Разнесоха се виковете на умиращите и атаката загуби скорост. Северняците се криеха зад щитовете си, но не можеха да поддържат прикритието си и по барикадите. Извадиха брадвите си, за да ги насекат, но онези, които се бяха втурнали да разрушат смъртоносните въртележки, не останаха живи задълго. За да преминат дори през една от тях, трябваше да я разсекат на десетки места. Светлината започна да отслабва, здрачът се спускаше и светът потъна в сенки и несигурност. Северняците хвърляха огън към барикадите и успяха да запалят няколко от тях, но елфите предвидливо ги бяха изградили от сурово дърво. Тревите подхванаха пламъците, но защитниците бяха изкопали ровове между себе си и барикадите и огънят затихна, преди да достигне техните редици.

Елфите изчакаха, докато мракът започна да забулва всичко и контраатакуваха от склоновете в серия от пресметнати нападения. Тъй като бяха хванали северняците натясно в долината, те лесно намираха мишените си дори и в спускащия се мрак. От височините слизаха отряд след отряд, като първо принудиха северняците да се обърнат да се защитават в една посока, а после в друга. Заформи се яростен ръкопашен бой и долината заприлича на кланица.

Врагът все още не се предаваше. Северняците измираха със стотици, но на тяхно място прииждаха нови, огромна сила, която напираше неуморно напред. Дори и когато елфите се бореха, за да удържат позициите си срещу онези, които вече бяха тук, подкрепленията не преставаха да идват. Бавно, но неумолимо, врагът настъпваше напред. Барикадите задържаха Северната армия в шах в центъра на долината, но тя започна да залива и хълмовете. Елфите под командването на Корморант Итруриън, които се биеха по височините, вече бяха изтиквани от защитните им позиции и принудени да отстъпят. Метър по метър северняците настъпваха, завземаха височините и се освобождаваха от менгемето, в което ги беше приклещил Джърл Шанара.

Сведения за това, което се случваше, стигнаха до краля. Небето бе покрито с облаци и започна да вали дъжд, който направи терена хлъзгав и несигурен. Звуците от битката отекваха в хълмовете на долината и създаваха пълен хаос. Вече беше толкова тъмно, че не се виждаше и на няколко метра. На Джърл не му трябваше много време да вземе решение. Той изпрати бързоходци с вест за изтегляне при хората на Итруриън на барикадите, издигнати като редут по склоновете, паралелно на неговите защитни линии. Трябваше да се установят там и да удържат щурма. Изпрати хора с такава вест и при Ам Банда и неговите лъконосци. После сформира две групи елфи-преследвачи от хората на Ръстин Апт и ги строи за атака. Когато бойците на Итруриън и лъконосците се изтеглиха на сигурните позиции, той нареди на хората си да насочат напред пиките си и ги поведе направо към ядрото на напредващия враг. Срещна северняците точно когато те вече бяха пробили десния фланг и предните им редици се насочваха към барикадите. Джърл даде команда да се запалят факли, за да станат позициите им видими за скритите стрели, после ги накара да изтласкат врага от склоновете.

Хванати под анфиладен огън, северняците се групираха около огромната група скални троли и контраатакуваха. Те успяха да си проправят път през барикадите и се нахвърлиха върху елфите-преследвачи. Огромни, крилати силуети се появиха от изпълнения с дим здрач, щом няколко черепоносци се спуснаха от небето в подкрепление на врага. Защитните линии започнаха да се огъват. Прошареният Ръстин Апт падна ранен и беше изнесен от полето. Триуитън и Дворцовата стража се спуснаха напред в помощ на разкъсващата се защита, но врагът беше твърде многоброен и целият фронт на елфите започна да рухва.

Отчаян, Джърл Шанара заби шпори в хълбоците на Риск и препусна сам в битката. Обграден от дворцови стражи, той яздеше устремено към врага, като увличаше и своите елфи-преследвачи със себе си. От всички страни към него заприиждаха северняци. Опитваха се да го смъкнат от коня, да го съборят от седлото и въобще всичко възможно да го забавят. Зад него елфическата армия, полу съсипана и изтощена, се устреми напред като един. Бойните викове се извисиха над писъците и стоновете на ранени и умиращи, и елфите се нахвърлиха още веднъж срещу северняците. Джърл се биеше, сякаш можеше да изтика Северната армия обратно по пътя й сам-самичък. Просветващият му меч отразяваше светлината от факлите и иззвънтяваше, щом се стовареше върху някое вражеско оръжие или броня.

На пътя му се появиха и огромни троли, страховити безлики чудовища с бойни брадви. Но кралят си проби път през тях, като че бяха от хартия. Нищо не можеше да го спре, изглеждаше непобедим. Той се откъсна дори от собствената си охрана и неговите войни се хвърлиха срещу врага в усилието си да го достигнат.