Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Сами в мрака, свити един до друг така, че единственото, което чуваха бяха ударите на сърцата им и учестеното им дишане, те разсъждаваха.

— Този меч е талисман с едно-единствено предназначение, Джърл Шанара! — сопна се почти ядно старецът, тонът му беше груб и укорителен. — Само една-единствена употреба! Ти не можеш да призоваваш магията му да те защитава срещу всички създания, които те заплашват! Острието може да спаси живота ти, но не и магията! Кралят настръхна.

— Но ти каза…

— Не ми обяснявай какво съм казал! — Думите на Бремен бяха резки и язвителни, пресякоха възражението на краля и го накараха да замълчи. — Изобщо не си чул какво ти казах, кралю на елфите! Чул си само онова, което си искал, и нищо повече! Не смей да отричаш! Аз го видях, виждам го и сега! Този път слушай по-внимателно! Ще го сториш ли?

Вбесен, Джърл едва успя да кимне. Беше свил ядно устни, като с мъка сдържаше езика си. Но съзнаваше, че ако не стори това, което се иска от него, ще бъде загубен.

— Магията ще откликне на призива ти, когато се изправиш пред Господаря на Магията! Но само срещу него, и то ако имаш достатъчно силна вяра! — Той поклати укорително посивялата си глава. — Истината идва от вярата — запомни го. Истината идва от осъзнаването, че тя е универсална и всеобхватна, валидна за всички. Трябва първо да приемеш това, преди да можеш да я използваш! Трябва да я направиш своя броня!

— Но тогава тя трябваше да ми послужи и срещу онова чудовище! — настоя кралят, несклонен да признае, че е сгрешил. — Защо не откликна на призива ми?

— Защото в това чудовище няма никаква заблуда! — отвърна друидът през стиснати зъби. — То не води битката си чрез лъжи и полуистини. Не се е бронирало със заблуди. Не се представя за нещо, което не е! Това, кралю на елфите, е запазен периметър за Господаря на Магията! И затова магията на меча може да бъде използвана само срещу него!

И така, те спориха ожесточено чак до изгрев, когато най-после се оттеглиха за почивка. След това кралят бе оставен на спокойствие да обмисли чутото, да се опита да примири наученото с очакванията си. Постепенно той започна да приема, че онова, в което вярваше Бремен, е истина. Магията на меча беше предназначена само за едно и колкото и да му се искаше да си мисли противното, нищо не можеше да се направи. Магията на меча беше насочена само и единствено към Брона. Трябваше да приеме това и някак да открие начин да я направи своя, колкото странна и объркваща да беше тя.

Най-накрая беше отишъл при Прейа, като през цялото време бе наясно, че ще постъпи точно така, както правеше всеки път, когато нещо го притесняваше. Имаше съветници, към които можеше да се обърне по всяко време и повечето от тях — особено Врий Иридън, си струваше да бъдат изслушани. Но никой не го познаваше така, както Прейа, и в интерес на истината никой от тях нямаше да е така откровен като нея. Затова той се насили да й довери истината, макар да му беше трудно да признае, че се е провалил и се страхува това да не се повтори.

Късно същия ден разговорът с Бремен все още витаеше в ума му, а спомените от нощта бяха все така живи. Долината Рен беше притихнала под облачно небе и елфите стояха нащрек за ответен удар на среднощната им атака. Следобедът беше сив и тягостен, лятната жега се беше настанила дълбоко в пресъхналата земя на Стрелехайм, въздухът бе влажен поради настъпващия дъжд.

— Ще откриеш начин да овладееш тази магия — каза Прейа веднага след като той спря да говори. Гласът й беше твърд и настойчив, а погледът — изпълнен с увереност. — Вярвам в това, Джърл. Знам го. Ти никога не си отстъпвал пред предизвикателство, няма да отстъпиш и пред това.

— Понякога — започна той тихо — си мисля, че щеше да е по-добре, ако Тей беше на моето място. От него може би щеше да излезе по-добър крал. Със сигурност щеше да е по-подходящ за меча и неговата магия.

Но тя бързо поклати глава.

— Никога повече не казвай това. Никога. — Ясните й канелени очи го гледаха решително. — На теб е било писано да оживееш и да станеш крал на елфите. Съдбата отдавна го е предначертала. Тей беше добър приятел и значи много и за двама ни, но не беше предопределен за това. Чуй ме, Джърл. Магията на меча ще работи за теб. Истината ни е присъща. Ние започнахме живота си като съпруг и съпруга чрез разбулването на истини, които месец преди това никога не бихме признали. Отворихме се един за друг. Беше трудно и болезнено, но сега знаеш, че трябваше да го сторим. Знаеш го. Наистина.