Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Джърл Шанара задържа своите войни по местата им. Лъконосците отново се строиха сред елфите-преследвачи. Когато вражеските бойци бяха вече толкова близо, че можеше да се усети миризмата им, Джърл извади меча си, за да даде знак на влекачите, строени сред мечоносците. Те опънаха силно дебелите, намазнени въжета, скрити сред тревата, и няколко десетки барикади със стърчащи остри пръти се издигнаха пред напора на врага. Атакуващите бяха твърде близо, за да забавят ход, притискани от настъпващите зад тях, и бяха изтикани към смъртоносните шипове. Някои се опитаха да прережат въжетата, но остриетата им се хлъзгаха безполезно по намазнената повърхност. Виковете на настървение преминаха в писъци от болка и ужас. Северняците умираха в агония, щом попаднеха на барикадите или биваха стъпквани от идващите след тях.

Сега елфическите лъконосци изстреляха отново дъжд от стрели. Вражеските войници, забавени от барикадите, които блокираха пътя им за атака, вече бяха лесни мишени. Неспособни да се защитят, нито да се скрият някъде, те падаха с дузини. Огньовете в тревата ги притискаха откъм гърба, като ги лишаваха от всякакъв шанс за отстъпление. Остатъкът от Северната армия беше разцепен на две в усилието да заобиколи настъпилия в центъра ад и да окаже някаква подкрепа на онези, които бяха попаднали в капан. Но позиционираните по фланговете машини и товарни кервани ги принуждаваха да вървят напред и затрудняваха придвижването им. Сега елфическата кавалерия препусна към тях от двете страни, като профучаваше по фланговете на врага със своите копия и къси мечове. Една от кулите прихвана огъня и в усилието си да потушат пламъците, войниците в нея неистово започнаха да изливат надолу кофи с вода, която загребваха от контейнерите, складирани в дървената й коруба. Катапултите запратиха смъртоносния си град от камъни и остри метални парчета, но целта им не се виждаше, заради дима и прахоляка.

Тогава Джърл Шанара нареди въжетата да се пуснат и барикадите с шиповете изчезнаха. Елфите тръгнаха напред, копиеносците и мечоносците бяха строени в стегнати редици, щитът на мъжът отдясно предпазваше онзи вляво. Те напредваха уверено и неумолимо към разтурения фронт на Северната армия. Обезсърчени от новата заплаха, северняците, които бяха попаднали в капан между елфите и огъня, хвърлиха оръжията си и се опитаха да избягат. Но път за бягство нямаше. Сега бяха притиснати от всички страни и, лишени от шанс за отстъпление, бързо бяха насечени на парчета.

Огньовете в тревата започнаха да отслабват и група скални троли, които формираха ядрото на Северната армия, се появиха със сведени напред огромни пики. Те поддържаха строя и темпото си, без да губят скорост, като тъпчеха телата на своите — мъртви и ранени, и не правеха никаква разлика между приятел и враг. Всеки, попаднал на пътя им, загиваше. Джърл Шанара видя приближаването им и даде заповед за отстъпление. Той изтегли предните редици на армията си на предишните позиции и нареди отново да останат на място. Отдясно беше отрядът на Корморант Итруриън. Отляво — елфите на Ръстин Апт. Ам Банда разположи стрелците между техните два отряда и даде заповед да пуснат стрелите си срещу настъпващите троли. Но те бяха твърде добре бронирани, за да бъдат наранени от стрелите, и кралят им даде знак да отстъпят.

Тролите настъпваха през огън и дим, най-добрите бойци в Четирите земи, с масивни плещи, мускулести и уверени в тежките си брони. Джърл Шанара отново направи знак и сред тревата се издигна нова стена от шипове, за да блокира пътя им. Но скалните троли бяха по-дисциплинирани и не се объркваха така лесно като гномите и обикновените троли. Те се събраха, за да избутат назад барикадите. Зад тях кипеше останалата част от Северната армия, която се задаваше от мъглата сякаш безчислена, повлякла със себе си своите обсадни кули и катапулти. Кавалерията яздеше покрай фланговете й, изпълнявайки заповедта на Киър Джоплин да притискат врага.

Джърл Шанара изтегли войската си стотина метра, към широкия източен подстъп до Рен. Редица по редица елфите се изтегляха назад, дисциплинирано, стегнато отстъпление, но все пак отстъпление. Някои от северняците надигнаха радостни възгласи, сметнали, че враговете им са в паника. Сигурно ще се разпръснат и разбягат, мислеха си те. Никой обаче не видя редицата малки флагчета, зад която елфите внимателно се изтеглиха, като тайничко изваждаха знаменцата след преминаването си. Напредвайки неумолимо и безмилостно към долината, скалните троли явно не забелязаха прекалено организираното отстъпление. Зад тях димът и огънят се издигнаха, а после отмряха, когато с наближаването на средата на утрото вятърът започна да отслабва. Отрядът на Киър Джоплин препусна обратно към долината пред щурма на северняците, за да не бъдат отрязани при тях. Минаха в галоп покрай пешаците и се групираха отново по фланговете. Цялата Западна армия вече беше по местата си, простряла се по протежение на входа към долината, и чакаше. Не се забелязваха никакви признаци на паника, нито намек за несигурност. Бяха заложили втори капан и нищо неподозиращият враг настъпваше право към него.