Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Мълния удари по една издатина на склона, който беше най-близо до мястото на битката. Пламтящи парчета земя и отломки разтрошена скала полетяха към небето и обсипаха долината. Мъжете прикриха главите си, сведоха се под яростта на експлозията и поне за миг времето спря. Докато северняците стояха вкаменени като статуи, Джърл Шанара се изправи на стремената и вдигна нагоре меча на Шанара напук на всичко. От гърлата на хората му се надигнаха бойни викове и елфите се хвърлиха срещу враговете си с такава свирепост, че ги заляха изцяло. Онези, които бяха най-далече и можеха да избягат, отстъпиха зад разрушените барикади, изгубили желание да се бият. За момент се задържаха в гората от натрошени дървени отломки и обгорена земя. После навъсено и изтощено се оттеглиха зад източния подстъп на Рен.

Скупчени срещу барикадите, шибани от дъжда, прашни, потни и окървавени, Джърл Шанара и елфите му гледаха как врагът се изтегля.

Победата този ден най-после бе тяхна.

Зората разкъса небето, сиво и мрачно от поройния дъжд, паднал през нощта, и обгорената и набраздена долина на Рен изглеждаше черна и димяща в сумрака. Строени отново, с готови за бой оръжия, с очи вперени с очакване в мрака, елфите стояха и се подготвяха за атаката, която знаеха, че предстои. Но от гъстата мъгла, която обгръщаше лагера на армията на Господаря на Магията при източния вход на долината, не се чуваше и звук и нищо не помръдваше из ветровитата пустош пред тях. С изгряването на слънцето, светлината стана по-силна, но мъглата отказваше да се разнесе и все още нямаше никакъв помен от нападение. Беше немислимо огромната армия да се е оттеглила. Цяла нощ, подобно на болно животно, тя се беше чесала и грижила за себе си, стонове на болка и страдание се издигаха от мъглата и дъжда, надделявайки над отслабващия тътен на затихващата буря. Цяла нощ армията се беше грижила за нуждите си и бе прегрупирала силите си. Тя заемаше източния вход към долината, както самата долина, така и височините около нея. Обсадните машини, провизиите и съоръженията бяха изтикани напред и позиционирани по протежението на лагера из целия вход. Те може и да напредваха бавно и тромаво, но си оставаха непреодолима сила.

— Там са — измърмори едноокият Ам Банда, който стоеше от лявата страна на Бремен. Лицето му се изкриви в тревожно смръщване.

Джърл Шанара кимна, високата му фигура беше напълно неподвижна.

— Но какво правят?

Наистина. Бремен уви слабото си тяло по-плътно с черната роба, за да се предпази от утринния хлад. Не можеха да видят далечния край на долината, нямаше как погледът им да проникне през мрака, но усещаха присъствието на врага. Нощта бе изпълнена със звуци и ярост, докато северняците се приготвяха отново за битка, и само през последния час бяха станали злокобно тихи. Старецът подозираше, че атаката този ден ще е под друга форма. Господаря на Магията беше отблъснат с тежки загуби и сигурно не бе склонен да повтори това преживяване. Дори неговата мощ си имаше граници и рано или късно властта му над онези, които се сражаваха за него, щеше да отслабне, ако не вземеше някакви мерки. Елфите трябваше скоро да бъдат изтласкани или разгромени, иначе северняците щяха да започнат да се съмняват в непобедимостта на господаря си. А щом кулата от карти започнеше да се срутва, нищо нямаше да е в състояние да я спре.

Вдясно от него нещо се раздвижи, нещо дребно и потайно. Беше момчето, Аланон. Бремен погледна скришом към него. То се беше взряло право напред, слабото му лице се бе изопнало, а очите му се бяха фиксирали в нищото. Аланон виждаше нещо, поне изражението му показваше това. Той се взираше отвъд мъглата и мрака, странните му очи проникваха в скритото за останалите.

Старецът проследи погледа на момчето. Видя някакво завихряне в мъглата, някаква подвижна завеса над целия източен вход към долината.

— Какво е това? — попита тихо Бремен.

Но момчето просто поклати глава. Усещаше го, но още не можеше да го идентифицира. Очите му оставаха приковани в мъглата, концентрацията му беше пълна. Бремен беше разбрал, че малкият е особено добър в концентрирането. Всъщност беше повече от добър. Напрегнатостта му беше плашеща. Това не беше нещо, което бе научил или пък последица от шока, който бе изстрадал при разрушаването на Варфлийт. Беше вродено — подобно на странните му очи и острия като бръснач ум. Момчето беше целеустремено и твърдо като камък, но притежаваше и интелигентност и безгранична жажда за знания. Само седмица по-рано, след среднощния рейд над лагера на Северната армия, Аланон беше дошъл при Бремен с молба да го научи да използва друидска магия. Просто така. Научи ме как да я използвам, беше настоял той — сякаш всеки можеше да го постигне като че ли това умение се усвояваше лесно.