Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тогава нещо огромно се стовари върху онези, които бяха избягали с краля, разпръсна Дворцовата стража и запрати встрани стоящите на пътя му войни, сякаш бяха кукли от слама. В следващия миг се очерта огромният му силует — зловещо чудовище, слуга на Господаря на Магията, призовано от отвъдното, с оголени зъби и нокти, цялото покрито с люспи. То тръгна с вой към Джърл Шанара и кралят едва успя да издърпа меча си. Магическото острие блесна, ярката му повърхност пламна в нощта. „Сега!“, помисли си кралят и се завъртя за удар. Сега ще видим! Той насочи магията на меча напред, призова я да го защити с огромната си мощ, щом създанието се приближи. Но нищо не се случи. Звярът посегна към него. Беше два пъти по-висок и двойно по-едър от Джърл. В отчаянието си кралят му нанесе удар, както би постъпил с всеки друг враг. Мечът се стовари върху чудовището и забави атаката му. Но магията така и не се появи. Джърл Шанара почувства как стомахът му се свива на възел от страх. Дворцовата стража се събра отново за схватката и обгради звяра от двете страни. Но той бързо смаза най-близките войни, отхвърли настрани останалите и продължи напред.

В този момент Джърл Шанара осъзна, че не може да накара магията на меча да влезе в действие и че всяка надежда, че тя ще го защити, е загубена. Беше си мислил, въпреки думите на Бремен, че острието съдържа сила, която би могла да повали врага — нещо като огън, нещо като неземна поразяваща мощ. Но мечът просто разкриваше истината и старецът беше наблегнал на това. И сега изглеждаше съвсем ясно, че истината е единствената сила на това оръжие. Страхът заплашваше да скове краля, но той с яростен вик се хвърли срещу звяра и хванал меча с две ръце, се защитаваше по единствения възможен начин. Блестящото острие просветна надолу и се вряза дълбоко в огромното създание, а от раната рукна черна кръв. Звярът проби гарда на краля, изби оръжието му и го запрати на земята.

Тогава се появи Бремен, изникна от мрака като призрак на отмъщението, с изпънати напред ръце, облени от Друидския огън. Пламъкът избухна яростно от пръстите му и се разби в чудовището точно когато то посягаше отново към краля. Огънят го обгърна, погълна го и го превърна в гърчеща се факла.

Звярът заотстъпва, извивайки се бясно, обърна се и се втурна в нощта, като оставяше след себе си огнена следа. Бремен не чака да види какво ще се случи с него. Наведе се над краля, елфите от Дворцовата стража се появиха отново, за да му помогнат, и изправиха Джърл на крака.

— Мечът… — започна кралят мъчително, клатейки глава с отчаяние.

Но Бремен го възпря със суров поглед и каза:

— По-късно, когато му дойде времето и не на всеослушание, кралю. Ти си жив, би се храбро и атаката успя. Това е предостатъчно работа за една нощ. Сега ела, оттегли се бързо, преди да са ни открили и други зверове.

Те отново се втурнаха в нощта — кралят, друидът и шепата войни от Дворцовата стража. Дим и пепел блъвнаха след тях, огньовете от каруците и стенобойните машини озаряваха хоризонта. Прейа Старли се появи от мрака, останала без дъх, забързана, в очите и искряха гняв и страх. Тя прихвана Джърл от лявата страна, за да го подкрепи. Кралят не се възпротиви. Очите му срещнаха нейните и после бързо се извърнаха. Устните му бяха стиснати. Страхът, спотаявал се в тъмните ъгълчета на съзнанието му, тази нощ бе избухнал — страх, че повереният му меч всъщност не е предназначен за него и няма да откликне на призива му, когато стане нужда. Тази нощ се бе сблъскал с предизвикателство и се бе провалил. Ако не беше Бремен, щеше да е мъртъв. Същество, далеч не толкова могъщо като Господаря на Магията, щеше да го погуби. Съмнението започна да подяжда решителността му. Всичко, което преди часове беше смятал за възможно, сега му се струваше загубено. Магията на меча не бе предназначена за него. Тя нямаше да откликне на призива му. Нуждаеше се от някой друг, някой по-адекватен за употребата й. И този някой не беше той. Не беше.

Чуваше ехото на тези студени и неумолими думи в ударите на сърцето си. Опита се да затвори ушите и съзнанието си за този звук, но не успя. Продължи да бяга, обзет от безнадеждност и отчаяние.

Щом Бремен тръгна на запад да занесе друидския меч на елфите, Кинсън Рейвънлок и Марет се насочиха на изток, покрай Сребърната река, в търсене на джуджетата. Първия ден вървяха през хълмистата местност по северния бряг на реката, а пътят им се виеше към гората на Анар. Мъгла висеше над хълмовете с упорита настойчивост, но когато слънцето изгря високо по пладне, тя започна да се разсейва. В ранния следобед пътниците достигнаха Анар и навлязоха в него. Тук теренът ставаше равен и гладък. Слънцето пронизваше заслона от листа и изпъстряше със светли петънца земята. Имаха храна и вода само до края на деня. Разделиха ги внимателно, щом спряха за обяд, като оставиха достатъчно за вечеря, в случай че не им се удадеше да се снабдят с друго дотогава.