Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— А може и да грешиш, че не ни очакват — обади се и старият му ментор, отново скачайки на крака. — Не знаем какво се е случило с джуджетата. Изправени сме пред изпитана в битки армия и те може да знаят повече трикове от нас.

— А и сме твърде малко — добави смръщен Итруриън. — Господарю, това може да се окаже много опасна тактика.

Джърл кимаше на всеки нов коментар, като търпеливо чакаше да вземе думата, след като те излеят всичките си възражения. Погледна към Прейа, която го наблюдаваше внимателно, после към Бремен — неговото безизразно лице с нищо не издаваше мислите му. Гледаше поред лицата на присъстващите, опитвайки се да реши колко от тях може да са на негова страна. Прейа, разбира се. Но останалите, офицерите и самият Бремен… Те или още не бяха изградили мнението си, или вече бяха решили да му се противопоставят. Не искаше да им налага насила решението си, ако не пожелаеха да го подкрепят. Крал или не, все пак не можеше да си го позволи. Как да ги убеди тогава?

Възраженията най-сетне стихнаха. Джърл Шанара се изправи.

— Всички ние сме приятели — започна той. — Работим за една и съща кауза. Осъзнавам чудовищността на задачата, пред която сме изправени. Единствено ние стоим между Господаря на Магията и опустошението на Четирите земи. Вероятно сме единствената останала военна сила, която може да му се опълчи. Така че предпазливост е нужна, но трябва и да рискуваме. Няма победа без риск — не и тук, на това място и по това време, срещу този враг. Във всяка битка има известна доза риск. Не можем да пренебрегнем този факт. А това, което трябва да сторим, е да го направим възможно най-малък.

Той се приближи до Ръстин Апт и коленичи пред него. В суровия поглед на опитния войн се появи изумление.

— Ако ти покажа начин да атакуваме врага през нощта — начин с голям шанс за успех, при който на риск ще са изложени само малцина от нас? Който, ако успее, ще ги засегне толкова силно, че ще ни донесе както време, така и увереност?

Старецът изглеждаше несигурен.

— Можеш ли да го направиш? — изръмжа той.

— А ще застанеш ли до мен, ако мога? — настоя кралят, пренебрегвайки въпроса му. Озърна се наляво и надясно. — Всички вие?

Чуха се възгласи на съгласие. Той ги погледна в отговор, накара ги да срещнат очите му, да му покажат одобрението си. Кимна на всеки от тях, като ги привличаше към себе си с погледа и усмивката си, обвързваше ги с неизреченото им обещание, превръщаше ги в част от своя план.

— Тогава ме слушайте внимателно — прошепна той и им разказа какво смята да направи.

Атаката не се проведе през същата нощ, а на следващата. Целият ден протече в подготовка, в избор на мъжете, които щяха да участват в нея. Изпратиха Киър Джоплин и неговите конници на север, а Корморант Итруриън и преследвачите му — на юг. И двете дружини потеглиха по изгрев и се придържаха към прикритието на гората и хълмовете, за да стигнат до назначенията си незабелязано. Те бяха по необходимост малобройни, защото за мисията им най-важни бяха бързината и потайността. Всяка действаше по специфични инструкции. Координацията на различните елементи на нападението разчиташе на прецизния синхрон. Ако ударите не бъдеха проведени навреме и в точно определен ред, атаката нямаше да успее.

Джърл Шанара водеше централната група, която се състоеше от стрелци и Дворцовата стража. Там, накъдето се бяха запътили, битката щеше да е най-ожесточена, затова не можеше да позволи друг да заеме мястото му. Бремен беше вбесен. Той одобри плана, възхити се на куража и предприемчивостта на краля. Но сметна, че е лудост самият Джърл да води атаката.

— Помисли, кралю на елфите! Ако паднеш там, всичко ще бъде загубено, без значение какво си постигнал! — изложи той възражението си пред Джърл и Прейа, щом останалите се разотидоха. Тънката му коса и брада хвърчаха на всички посоки при гневните му жестове. — Не можеш да рискуваш собствения си живот в това! Трябва да останеш жив, за да се изправиш срещу Брона!

Бяха застанали близо един до друг, в сенките. Денят преваляше. Навън вече течеше подготовката за утрешния удар. Джърл Шанара бе спечелил своите офицери, а силата на аргументите и доводите му беше твърде голяма, за да му се опълчи някой. Беше твърде убедителен, за да остане нечут. Един по един те капитулираха — първо Джоплин, после останалите. Накрая бяха ентусиазирани от плана му не по-малко от самия него.

— Той е прав — каза Прейа. — Послушай го.

— Не, той греши — отвърна Джърл, гласът му беше тих, държанието му — спокойно. Силата на убеждението му остави и двамата безмълвни. — Кралят трябва да води, за да дава пример. Особено в ситуация като тази, когато се рискува толкова много. Не мога да накарам някой да стори нещо, което не бих направил сам. Армията ме гледа. Тези мъже знаят, че ще ги водя и няма да остана назад. Те не очакват да направя нещо друго и аз няма да ги разочаровам. Нямаше да отстъпи. Нито да направи компромис. Щеше да води, както беше казал, въпреки опасенията на друида. А Прейа, както винаги, беше на негова страна.