Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

В полунощ те потеглиха в мрака, измъкнаха се от долината и прекосиха полето до вражеския лагер. Бяха само няколкостотин — Дворцовата стража и два пъти по толкова стрелци. Неколцина се промъкнаха напред, тихи като привидения и избиха часовите от Северната стража, които патрулираха около лагера. Скоро главната ударна сила беше вече на по-малко от петдесет метра от тях. Бяха приклекнали, с оръжия в ръце и чакаха.

Когато атаката започна, беше внезапна и безмилостна. Връхлетя от север, с Киър Джоплин. Той беше наредил на хората си да овържат с платно копитата на конете. Поведе двестата конници от Стрелехайм след залез. Когато бяха на стотина метра от северния периметър на лагера, те махнаха парчетата плат от копитата на конете и изчакаха до час след полунощ, после се качиха на седлата и препуснаха. Вече бяха връхлетели над северняците, когато бе обявена тревога. Удариха по последния пристигнал керван с провизии, който беше все още не разтоварен. Елфите грабнаха главни от тлеещите лагерни огньове и каруците лумнаха за миг. После хвърлиха огън и към обсадните машини и запалиха най-близката от тях. Към небето се заиздигаха пламъци, докато ездачите препускаха през лагера и изчезнаха отново в нощта. Те преминаха толкова бързо, че подготовката за ответния удар още течеше, когато започна новата атака.

Този път бяха хората на Корморант Итруриън от югозапад. Той изчака, докато видя пламъците от първата атака и тогава нападна. Неговите петстотин пешаци се вклиниха дълбоко в сектора на лагера, където бяха конете. Избиха конярите и освободиха животните, като ги подгониха надалеч в нощта. За няколко секунди се заформи яростен ръкопашен бой, но след това елфите извиха на запад, излязоха от периметъра на лагера и бързо изчезнаха в мрака на равнините.

Реакцията на северняците сега беше бърза, но объркана, защото атаката беше дошла като че от никъде. Огромни скални троли, с полу навлечени брони, но сграбчили бойните си брадви и пики, помитаха всичко по пътя си в желанието си да влязат в бой с нападателите. Но на север горяха обсадните машини и каруците с провизии, от юг конете се разбягаха, затова никой не беше сигурен къде да открие врага. Бремен, скрит в равнините по команда на Джърл, бе използвал магия, за да прикрие елфите и да създаде илюзията, че има нападатели и на места, където такива нямаше. Старецът можеше да поддържа всичко това само за кратко, но то беше достатъчно да обърка дори смъртоносните черепоносци.

В този момент ударната група на Джърл Шанара се присъедини към нападението. Прикривани и защитавани от Дворцовата стража, стрелците се строиха в редици срещу лагера на северняците. Изпънаха тетивите и изпратиха град от стрели към врага. Щом те намериха целите си, започнаха да се носят писъци. Залп след залп стрелите се сипеха над северняците, които се опитваха да станат от постелките и да се въоръжат. Кралят задържа хората си на позиции, докато посмя и дори повече от това. Тълпа гноми изникнаха от лагера с безумна ярост, опитвайки се да стигнат до стрелците, но те просто снижиха линията на огъня си, разтуриха контраатаката им и ги разпръснаха.

Най-накрая Джърл започна да изтегля хората си, редиците отстъпваха поред, като всяка прикриваше предходната. Войниците под командването на Корморант Итруриън вече бяха изчезнали, препускайки бързо в нощта, като неясни сенки из равнините, обгърнати от облаци дим и пепел от огньовете. Скалните троли се появиха, огромни, тромави чудовища, изникнали от ослепителните сияния на пламъците, вдигнали пиките и бойните си брадви. Срещу тях стрелите бяха безполезни. Лъконосците се изтеглиха, бягайки през тънката линия на Дворцовата стража, която оставаше на позиции. Джърл бързо нареди отстъпление, защото нямаше никакво желание да влиза в битка със скални троли тази нощ. Вражеската кавалерия нямаше да тръгне след тях, защото конете на северняците бяха отвлечени или пръснати из полето. Трябваше да се отърват само от тролите.

Но те се приближаваха много по-бързо, отколкото кралят бе очаквал. Сега в полето беше останала единствено Дворцовата стража. Стрелците и елфите-преследвачи вече бяха избягали в сигурността на Рен, а ездачите на Киър Джоплин се бяха върнали на север. Гномски стрели полетяха от лагера на северняците. Неколцина от Дворцовата стража паднаха и не помръднаха повече. Бремен, който беше дошъл в полето заедно с нападателите, за да осигури защитата на краля, се втурна край тях с развята черна роба. Той запрати Друидския огън право към напредващите троли. В ливадата лумнаха пламъци и за миг преследвачите се разпръснаха. Дворцовата стража поднови отстъплението си, а старецът и кралят бяха в центъра на редиците й, обградени от всички страни, докато бързаха към убежището на долината. Над полето се изви дим, носен от внезапно появилия се вятър, изпълнен със задух и пепел. Прейа Старли се стрелна напред, опитвайки се да открие път сред мъглата. Но объркването от дима и виковете на преследвачите беше твърде голямо. Малката група на Дворцовата стража се разцепи, някои тръгнаха в една посока с Бремен, а други с краля. Джърл Шанара изкрещя и чу да викат името му в отговор, но изведнъж всичко потъна в мъгла.