Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Пред него се простираше кипящата маса на Северната армия, огромно тресавище от мъже, животни, каруци и бойни машини, обгърнати от прах и жега. Навсякъде настана суматоха, когато оръжията и запасите започнаха да се изваждат и разделят, а отделните отряди се отправиха да заемат позиции. Стенобойните машини бяха събрани и извлечени настрани. Армията се бе установила на по-малко от миля от източния край на долината, там, където можеха да видят всяко нападение и имаха пространство да се разгърнат. Джърл усещаше смущението на човека до себе си. Усещаше и мълчанието на Прейа и хладната й оценка на шансовете им. Тази армия, дошла да превземе родината им, беше огромна сила, която нямаше да отблъснат лесно.

Отне му доста време да я огледа добре, след този първи поглед. Видя къде са складирани запасите, съоръженията и оръжията. Преброи стенобойните машини и катапултите. Потърси с очи штандартите на отделните дружини, обединили се срещу него и направи груба сметка на броя на леката и тежката кавалерия и пешаците. Наблюдаваше приближаването на няколко кервана с провизии от север и юг, откъм Стрелехайм. Внимателно обмисли възможностите.

След това отново се качи на коня, препусна към другия край на долината и свика своите офицери и съветници на военен съвет.

Събраха се в палатка, опъната точно зад първите линии на елфическата защита, Дворцовата стража стоеше на пост около нея. Разбира се, Прейа беше там, както и Бремен. Киър Джоплин командваше кавалерията, а Ръстин Апт и Корморант Итруриън пехотата. Там бяха и капитаните Преккиън и Триуитън, съответно от Черните часови и Дворцовата стража. Присъстваше и едноокият Ам Банда, който ръководеше стрелците. Това бе ядрото на неговото командване, онези, на които най-много разчиташе, онези, които трябваше да убеди, че имат някакъв шанс пред настъпващата армия.

— Добре дошли, приятели — поздрави ги той и се изправи, спокоен и отпуснат, със свалена броня. Бяха се настанили на столове, наредени в широк кръг, за да може да вижда всички. — Ходих до другия край на долината и видях армията на врага. Мисля, че нашият курс на действие е ясен. Трябва да атакуваме.

Чу се възклицание на изненада и смайване. Разбира се, той го очакваше и извика над надигналата се гълчава:

— През нощта! Сега!

Ръстин Апт, възрастен и мощен мъж, тъй широкоплещест и як, че изглеждаше сякаш нищо не може го помръдне, скочи от стола си.

— Господарю, не! Атака? Не можеш…

— Спокойно, Ръстин. — Кралят го прекъсна с рязко движение. — Мога да правя всичко, когато и както трябва. Познавате ме добре. Сега ме чуйте за момент. Тази Северна армия е нищо в сравнение с нас, опили са се от самодоволството и безочието си, смятат, че са твърде многобройни, за да си прави някой шега с тях, и мислят, че сме се установили на сигурно зад защитната си линия. Но те стават все повече и повече, нашите елфи-преследвачи видяха това и са отчаяни. Не можем просто да седим и да не предприемаме нищо, докато те станат толкова много, че да ни погълнат на една хапка. Не можем да седим и да чакаме неизбежната атака. Трябва да пренесем битката при тях, сега, по нашите правила, в избрано от нас време, когато ние сме готови, а те — не.

— Всичко това е много добре — каза тихо Киър Джоплин. Той беше дребен и набит, с неспокойни, тъмни очи. — Но каква част от армията ще използваш при нападението? Мракът ще ни помогне, но конниците ще бъдат чути отдалеч, а пешаците ще бъдат разкъсани на парчета, преди да успеят да се оттеглят.

Чу се одобрителен шепот.

— Ти следваш моята посока на мислене. Но да предположим, че врагът не успее да ни открие? Да предположим, че станем невидими точно когато решат, че са ни пипнали? Ако атакуваме в пълна тишина, удар тук — удар там, и бъдем за тях само сенки, с които ще трябва да се сражават?

Настъпи тишина.

— И как ще го направиш? — попита накрая Джоплин.

— Ще ви кажа. Но първо искам да се съгласите с моя начин на мислене. Аз съм убеден, че трябва да направим нещо, дори само за да подобрим самочувствието на армията ни. Виждам, че то отслабва. Прав ли съм?

Отново тишина.

— Прав си — отвърна Джоплин.

— Киър, ти изтъкна какви опасности крие една евентуална атака. Сега искам да помислиш за възможните й преимущества. Ако успеем да ги извадим от равновесие, да ги разстроим, да ги изнервим, дори да ги нараним мъничко, ще спечелим и време и увереност. Седенето тук, в очакване, не ни носи нищо.

— Съгласен съм — каза бързо Корморант Итруриън. Той беше теснолик, кокалест тип, кален в битките по границите, бивш помощник на стария Апт. — От друга страна, едно поражение би било катастрофално. То може дори да предизвика по-ранна атака срещу нашата защита.