Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Северняците са тръгнали срещу елфите — съобщи им той без всякакви предисловия. — Казват, че джуджетата са разбити.

— Но ти не си сигурен — предположи тихо Бремен. Беше седнал заедно с Марет срещу него.

Кинсън поклати глава.

— Изтласкали са джуджетата отвъд Рейвъншорн, удряли са ги на всяка крачка. Казват, че са ги разбили при Стедън Кийп, но Рейбър и Риска явно са избягали. Не са сигурни и колко от джуджетата са избити. — Той изви вежда. — Не ми прозвуча като убедителна победа.

Бремен кимна умислен.

— Но Господаря на Магията става неспокоен от това преследване. Той усеща, че заплахата няма да дойде от джуджетата, страхува се от елфите. Затова се е обърнал на запад.

— Как разбра това? — обърна се Марет към Кинсън, очевидно озадачена. — Как успя да се приближиш толкова? Не те ли забелязаха?

— Е, и ме видяха, и не ме видяха — усмихна се пограничникът. — Бях толкова близо, че можех да ги докосна, но те не погледнаха към лицето ми. Сметнаха ме за свой. В мрака, загърнат в наметалото и с качулка на главата, леко приведен, можеш да минеш за един от тях, защото те просто не очакват да си някой друг. Това е доста стар трик и е по-добре да се поупражнява, преди да го приложиш на практика. — Той я огледа изпитателно. — Ти май добре си се наспала в мое отсъствие.

— Цялата нощ — призна тя печално. — Заради Бремен. Не ме събуди да застана на пост.

— Нямаше нужда — обади се припряно старецът. — Но днес имаме проблем за разрешаване. Опасявам се, че сме изправени пред още един кръстопът. Ще трябва да се разделим. Кинсън, искам да отидеш в Източната земя и да потърсиш Риска. Разбери как стоят нещата. Ако Рейбър и джуджетата все още представляват бойна сила, доведи ги на запад в подкрепление на елфите. Кажи им, че имаме талисман, с който ще унищожим Господаря на Магията, но се нуждаем от помощта им, за да го притиснем до стената.

Кинсън се смръщи, докато обмисляше думите му.

— Ще направя, каквото мога, Бремен. Но джуджетата разчитаха на елфите, а се оказва, че те не са дошли. Чудя се колко охотно ще се съгласят да им се притекат на помощ сега.

Бремен го погледна спокойно.

— От теб зависи да ги убедиш, че се налага да го направят. Това е заповед, Кинсън. Кажи им, че семейството на Балиндарох е било избито и е избран нов крал. Кажи им, че това е забавило елфите. Напомни им, че заплахата тегне над всички. — Той хвърли поглед към Марет, която седеше до него, после отново се обърна към пограничника. — Аз трябва да продължа към Адския рог, за да разговарям с духовете на мъртвите за меча. Оттам ще се отправя на запад, към елфите, за да намеря подходящия човек за него. Ще се срещнем там.

— А аз накъде ще тръгна? — попита изведнъж Марет.

Старецът се поколеба.

— Кинсън може да има по-голяма нужда от теб.

— Не се нуждая от никого — възрази веднага пограничникът. Тъмните му очи срещнаха погледа на момичето и бързо се сведоха надолу.

Марет погледна въпросително към Бремен.

— Направих за теб каквото можах — каза той тихо.

Тя като че ли разбра. Усмихна се смело и се обърна към Кинсън.

— Бих искала да дойда с теб, Кинсън. Твоето пътуване ще бъде по-дълго и може би ще протече по-леко, ако сме двама. Не се страхуваш от присъствието ми, нали?

Кинсън изсумтя.

— Никак. Само помни какво ти каза Бремен за тоягата. Може би ще успееш да не ми подпалиш задника.

Той съжали за думите си още преди да ги е доизрекъл.

— Не исках да го кажа — рече печално. — Съжалявам.

Тя тръсна глава.

— Знам какво имаш предвид. И няма защо да се извиняваш. Ние сме приятели, Кинсън. А приятелите се разбират.

Тя му се усмихна окуражително, погледът й се задържа върху него и той за миг си помисли, че може би е права и наистина са приятели. Но усети, че в същото време започва да се чуди дали не е имала предвид нещо повече.

Вече сам — всички, които бе повел от Паранор, се бяха пръснали по задачите си — Бремен пътуваше на север, към Адския рог. Спусна се в равнината Раб, като си пробираше път през сред утринната мъгла, щом слънцето се издигна в безоблачното небе. Яздеше бавно и се придържаше далеч на изток от марша на Северната армия, нащрек за съгледвачи, които със сигурност бяха разпратени, и за изостанали войници от задните редици. Можеше да чуе армията дори от разстояние, тътена на каруците и машините, проскърцването на хамути и подпори, шумотевицата, която се надигаше в мъглата, безплътна и сякаш долитаща отникъде. Обгърна се с магия, за да не могат случайно да го забележат. Вслушваше се в хаоса от звуци, за да разбере дали не го заплашва нещо. И напрегнато се взираше в пелената на мъглата.