Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

И тогава в овъгления от пламъците портал се появи нещо огромно, неясен силует, който изпълни цялата пролука. Риска се поколеба, чакаше да види какво е. Тъмната форма изникна пред погледа му, приближавайки се сред бледата, несигурна светлина на отмиращия вече Друидски огън. Това бе едно от съществата от отвъдното, които служеха на Брона, излязло от скривалището си с падането на нощта. Беше изчадие от тиня и слуз, покрито с ризница, от която стърчаха шипове, крайниците му бяха тежки, а туловището — масивно. Стоеше на два крака, но не приличаше на човек. Бе прегърбено сякаш под тежестта на собствената си грозота, жълтите му очи просветваха с убийствена жажда. То видя друида и забави ход, извръщайки лице към него. В ноктестите си ръце държеше огромна сопа.

— Е, това е — въздъхна бавно Риска.

Съществото постоя за миг само в процепа на портата, после запристъпва тежко през горящите останки. Никой друг не се появи, макар че Риска чуваше как северняците се катерят по стълбите, които бяха издигнали по опустелите вече стени, как се скупчват в тъмнината за последния щурм, който щеше да ги пренесе зад стените на Стедън Кийп.

А междувременно това изчадие е изпратено да ме предизвика, помисли си Риска. Дали смятат, че няма да му устоя? Дали ме изпитват, за да разберат що за мощ притежавам и доколко силна е волята ми? Какво ли се крие зад всичко това?

Той естествено не можеше да си отговори на нито един от тези въпроси. Чудовището приближаваше към него, разблъсквайки отломки и тела, светещите му очи бяха фиксирани в друида.

Искат да ме хванат в капан, досети се внезапно Риска. Това е просто диверсия, за да ме разсеят, уловка за магията ми, а после ще връхлетят с цялата си сила върху мен. Наглостта на намерението им го накара да се усмихне.

Изчадието от отвъдното се приближаваше тежко, набирайки скорост, и размахваше сопата пред себе си като оръжие и щит едновременно. Все още имаше време за бягство, но Риска не помръдваше от мястото си. Северняците го гледаха. Знаеха кой е и чакаха да видят реакцията му. Щеше да им покаже нещо, което да запомнят.

Когато чудовището беше на двайсетина крачки от него, Риска извади бойната си брадва, сграбчи я с две ръце, завъртя се около себе си, за да набере инерция, и запрати искрящото острие към съществото. То беше вече точно пред него, готово за атака, и нямаше никакъв шанс да отклони удара. Брадвата удари челото му, над гъстите вежди, и го разцепи на две с трясък на забиващ се в кост метал. Силата на удара отметна огромната глава назад. По разкривеното му лице потече кръв — черна слуз, която изпълваше зейналата му паст. Звярът се свлече на колене, почти мъртъв и започна да пада напред.

Риска вече се бе отдръпнал и тичаше към сигурността на вратата на кулата, когато нещо помръдна в сенките от едната й страна и той хвърли инстинктивно магията си натам. Мигновеният проблясък освети неколцина черепоносци, които се промъкваха в тъмното, чернокрили и червенооки. Опитваха се да се приближат до него. Риска стисна зъби с отвращение. Бяха се оказали по-бързи, отколкото предполагаше. Бяха прелетели над стените, докато той послушно бе чакал да устроят капана си. Той се спусна наляво към най-близкия от тях и запрати Друидския си огън към него. Крилатият ловец падна назад, съскащ от гняв. Червен огън експлодира пред Риска, щом той се опита да достигне входа на кулата. Нещо се стовари отгоре му и започна да го удря — беше един от черепоносците, който го раздираше с острите си нокти. Риска се претърколи, освободи се и се изправи на крака. От местата, прогорени от пламъка, се издигаше пара и се смесваше с дъжда и мъглата. Гръмотевица избоботи и изтрещя с подновена ярост. Разнесоха се радостни викове, щом северняците нахлуха през незащитения процеп в портата към двора зад него.

Друг от черепоносците се хвърли в атака толкова внезапно, че Риска едва успя да избегне удара. Копия и стрели летяха около него. Какъв глупак беше да се забави толкова много! Мисълта проблесна като мълния в главата му. Той запрати струи Друидски огън на всички страни и се втурна през гората от оръжия и оголени зъби и нокти към входа на кулата. Не поглеждаше назад, знаеше какво ще види и се страхуваше, че видът му ще го вцепени. Отблъсна още един от черепоносците, който се изпречи на пътя му, за да забави бягството му. Отчаян, Риска изпрати мълнии Друидски огън във всички посоки, отблъсквайки враговете, които се бяха приближили твърде близо до него. Притича последните няколко метра до входа така, сякаш бе подпалил и себе си, и се изстреля през отворената врата. Срути се в тъмното, но бързо се изправи и продължи стремглаво напред. Коридорите на крепостта тънеха в катранен мрак, всички факли бяха изгасени, но той познаваше Стедън Кийп и нямаше нужда от светлина, за да намира пътя си. Чу преследвачите, които идваха зад него, и щом прекоси първия коридор, спря за миг, за да подпали прохода от край до край. Това само щеше да ги забави, нищо повече. Но той имаше нужда точно от това.