Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Не можеш да позволиш това да се случи — каза му тя. Беше късно, поредната протяжна, сънлива вечер, когато дневната жега все още се мотае плътна и клисава из ъгълчетата на устата и очите. — Ти си най-голямата надежда на елфите и добре го знаеш. Трябва да се бием, ако искаме да оцелеем, Джърл. Северняците няма да ни оставят друг избор. Когато настъпи часът, кой друг ще ни поведе, ако не ти? А ако ще водиш, тогава го направи като крал.

— Моето право да заема трона вечно ще стои под въпрос! — беше се сопнал той, изморен от спора и обезсърчен от неизбежността му.

— Обичаш ли ме? — попита тя внезапно.

— Знаеш, че те обичам.

— Аз също те обичам. Тогава ме послушай. Направи ме твоя жена, твой другар в живота, свой най-близък довереник и вечен приятел. Аз вече съм всичко това за теб, така че ще трябва да направиш само една мъничка стъпка. Обвържи се с мен в очите на целия народ. Кажи на Върховния съвет, че искаш да бъдеш крал, че ние двамата ще осиновим двете малки момченца, които загубиха семейството си, и ще ги направим наши синове. Те си нямат никого. Защо да не получат нас? Това ще спре клюките. Ще сложи край на възраженията. Така момчетата ще имат възможност да те наследят като крал, когато пораснат. Това ще заздрави раните, причинени на всички от семейство Балиндарох, и ще позволи на елфите да се заемат с оцеляването си!

Е, всичко това бе на път да се случи. И силата на нейната настойчивост му бе въздействала както нищо друго. По-късно щеше да се чуди на това, на простотата на решението, на забележителната решителност на Прейа. Така или иначе щеше да се ожени за нея. Наистина я обичаше и искаше да стане негова жена. Тя беше най-близкият му приятел, довереник и любовница. Елфите предпочитаха кралят им да има наследници и затова бяха харесвали толкова семейство Балиндарох. По тази причина решението за осиновяването на двете момчета получи подкрепа. А одобрението, с което беше посрещната кандидатурата на Джърл за престола, беше изумително.

Все още в прегръдката на Прейа, той погледна към нощта навън, обзет от спомени. Колко далеч беше стигнал за толкова кратко време.

— Искаш ли да имаш собствени деца, Прейа? — попита я той внезапно.

Настъпи тишина, докато тя размишляваше над това, или поне върху отговора си. Той не се опита да погледне лицето й.

— Искам да живея с теб — каза тя накрая. — За момента ми е трудно да мисля за каквото и да било друго. Когато елфите отново са в безопасност, когато Господаря на Магията бъде унищожен… — Тя млъкна и го изгледа настойчиво и продължително. — Да не би да ме питаш дали кръвната връзка има някакво значение за мен, дали ще приема момчетата, които решихме да осиновим, като свои? Е, не е така. Ако нямаме други деца, момчетата ще са нашите деца. Ще ни бъдат като родни синове. Доволен ли си?

Той кимна, без да проговори, като си мислеше как се бяха развили отношенията им, колко драматично се бяха променили те след смъртта на Тей. Дълго бе обмислял признанието й, че може би е обичала приятеля му, че може би дори е щяла да тръгне с него, ако я бе помолил. Това не го притесняваше толкова, колкото би трябвало. Той самият беше обичал Тей и сега, след смъртта му, за него бе трудно да изпитва каквото и да било недоволство.

— Ти ще влезеш във Върховния съвет — каза й той тихо. — Врий Иридън също. Когато съм в състояние, ще го направя Първи министър. Съгласна ли си?

Тя кимна.

— Явно си извървял дълъг път от предишното си мнение за локата.

Джърл сви рамене и отговори:

— Ще поискам елфическата армия да бъде мобилизирана за поход на изток — не, ще настоявам. — Той се наежи. — Ще направя това, което щеше да стори Тей. Ще се погрижа джуджетата да не бъдат изоставени. Ще се погрижа Черният камък на елфите да стигне до Бремен. Ако се проваля като крал, няма да е поради липса на кураж или от безотговорност.

Това беше доста дръзка и твърда декларация, нещо като защитен вал, който издигаше срещу съмненията и несигурността, все още спотайващи се в ъгълчетата на самонадеяността му. Прейа щеше да разбере. Той не можеше да си позволи колебания. Границата между успеха и провала, между живота и смъртта щеше да бъде много крехка.

Тя се притисна към него.

— Ще сториш, каквото трябва, онова, което смяташ за правилно. Ще бъдеш крал и никой няма да съжалява. Ще водиш своя народ и ще го опазиш. Това е съдбата ти, Джърл. Твоята орис. Врий го прозря във виденията си. Трябва да разбереш, че е истина.

Той мълча един дълъг момент преди да отговори: