Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Това са лъжи! — каза Ърпрокс, изговаряйки думите бързо от гняв и уплаха. Не си беше дал време да помисли. Отричаше прибързано и упорито. Мина и децата му мъртви? Всичките му познати мъртви? Това не беше възможно.

— Жестоки истини — каза спокойно Бремен. — Не лъжи.

— Не ти вярвам! Не вярвам на нищо от това!

— Погледни ме — нареди му старецът меко. — Погледни в очите ми. Взри се дълбоко в тях.

Ърпрокс Скрел го направи, неспособен да се възпротиви. Втренчи се в очите на Бремен и видя как те отново побеляха. Сякаш беше притеглян към някакъв басейн, който го обгръщаше и поглъщаше. Усети, че се слива с него по необясним начин, че става част от него и получава достъп до онова, което знаеше той. Моментът на това сливане бе съпроводен от проблясъци на знание, истини, които той нито можеше да отхвърли, нито да отрече. Животът на друида изведнъж му бе разкрит, всичко което беше и можеше да бъде, миналото и бъдещето се появиха заедно в колаж от изображения и проблясъци, които бяха толкова ужасяващи и поразителни, че Ърпрокс Скрел се вкопчи в него с отчаяние.

— Недей! — прошепна той, като затваряше очи пред онова, което вече бе видял. — Не ми показвай нищо повече!

Бремен прекъсна връзката и Ърпрокс залитна крачка назад, преди да се овладее. Студът, зародил се в основата на гръбнака му, сега се просмукваше из цялото му тяло. Старецът кимна. Очите им се срещнаха.

— Приключих с теб. Видя достатъчно, за да разбереш, че не лъжа. Повече не се съмнявай в мен. Приеми, че искането ми е искрено. Помогни ми да сторя необходимото.

Ърпрокс кимна, а големите му ръце се свиха в юмруци. Болката в гърдите му бе осезаема.

— Ще изслушам това, което имаш да ми кажеш. Поне това мога да направя.

Но още докато изговаряше тези думи, той знаеше, че ще направи много повече.

И така, Бремен го накара да седне на пейката, после се настани до него. Приличаха на двама стари приятели, които говорят по работа. Пограничникът и момичето стояха тихо пред тях и слушаха. Хората минаваха по улицата, без да подозират нищо. Никой не се приближи. Никой дори не погледна към тях. Може би даже вече и не можеха да го видят, мина през главата на Ърпрокс. Може би вече бе станал невидим. Защото докато Бремен говореше, той започна да осъзнава колко много магия е набъркана във всичко това.

Бремен му разказа първо за Господаря на Магията и за неговата инвазия по другите земи. Северната земя вече била покорена, Източната — нападната, а Западната — в опасност. Господаря на Магията бил магическо създание, живяло далеч извън границите на човешкия си живот и призовало създания със свръхестествена сила за целите на своята кауза. Никое обикновено оръжие не можело да го победи. Нужен бил мечът, който Ърпрокс щеше да изкове, меч, създаден колкото от магия, толкова и от метал, острие, в което се съчетават уменията и знанията както на майстор ковач, така и на друид, съюз от наука и магия.

— То трябва да притежава сила и в двата смисъла — обясни Бремен. — Трябва да може да устои и на най-страшното нещо, изпратено срещу него, било то метал или магия. Трябва да бъде изкован така, че да е възможно най-неуязвим, а това ще е трудно. Наука и магия. Ти ще осигуриш първото, а аз — второто. Но твоята работа ще бъде по-важна, защото, ако му липсват физическите характеристики, необходими за здравината му, магията, която аз ще му дам, няма да е от полза.

— Какво знаеш за металите, от които ще бъде направен? — попита Ърпрокс, заинтригуван въпреки волята си.

— Те трябва да бъдат комбинирани и закалени така, че да се получи сплав с нужната здравина. — Бремен бръкна в робата си и извади формулата, която Коглин му беше дал. — Това ще ни помогне да постигнем желания резултат.

Ърпрокс взе листа и започна внимателно да го изучава. Кимна, щом го прочете, като си мислеше:

„Да, това е вярната комбинация от метали и подходящата сплав.“ Вдигна очи и се усмихна широко.

— Такива температури! Замислял ли си се по-задълбочено върху условията, необходими за тази сплав? Никой не е виждал подобни температури за топенето на метал от разрухата на стария свят насам! Пещите и формулите, са загубени завинаги! Нямаме начини да постигнем това, което се иска тук!

Бремен кимна кротко.

— На каква температура ще издържи твоята ковачница? На колко силен огън?

Ковачът поклати глава.

— На всякаква. На каквато успеем да постигнем. Сам построих пещта си, има много слоеве от камък и пръст, за изолация и сигурност. Не в това е проблемът. Проблемът е в горивото. Няма толкова силно гориво, което да произведе температурата, която формулата изисква! Трябва да знаеш това!