Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Момичето му подаде дървената фигурка. Ърпрокс я пое, взирайки се дълбоко в огромните й тъмни очи, привлечен от нея по начин, който не можеше да обясни. Нещо в погледа й му подсказваше, че тя разбира онова, което е сторил. Беше виждал подобно съпричастие единствено в очите на Мина. Изненада се да го открие тук, в погледа на момиче, което изобщо не го познава.

— Кои сте вие? — попита той отново, като се взираше поред в лицата им.

Отвърна му старецът:

— Ние сме носителите на заряд, който преобразува всичко. Изминахме дълъг път, за да попълним този заряд. Нашето пътешествие мина през много места и макар че си важен за успеха му, то няма да свърши тук. Ти си само едно малко парченце от мозайката, която трябва да подредим. Имаме нужда от меч, Ърпрокс Скрел, меч, различен от всеки друг, изкован досега. Трябват ни ръце на майстор ковач, които да му придадат форма. Той ще се отличава със специални качества. Неговото предназначение няма да бъде да разрушава, а да спасява. Той ще бъде едновременно най-твърдият и най-изкусният меч, който някога си правил.

Едрият мъж се усмихна нервно.

— Смели думи. Но не мисля, че им вярвам.

— Защото не искаш да изковеш още едно оръжие през живота си. Защото си оставил всичко това зад гърба си и договорът, който си сключил със самия себе си, ще бъде нарушен, ако сега отстъпиш.

— Така ми е добре. Сложих край на тази част от живота си. Заклех се, че никога няма да се върна към нея. Не виждам защо трябва да променям решението си заради вас.

— Ами ако ти кажа — започна многозначително старецът, — че имаш шанс да спасиш хиляди животи чрез изковаването на меча, който ни е нужен. Това дали би променило решението ти?

— Но не е така — настоя упорито Ърпрокс. — Никое оръжие не може да го постигне.

— Ако предположим, че жена ти и децата ти ще са сред хилядите, които би могъл да спасиш чрез изковаването на този меч. Ако предположим, че твоят отказ да ни помогнеш ще им коства живота.

Мускулите на едрия мъж се напрегнаха.

— Значи жена ми и децата ми са в опасност — това ли искаш да намекнеш? Трябва да си наистина напълно отчаян, щом опираш до заплахи!

— Да предположим, че ти кажа, че всичко това тук до няколко години ще е вече минало, ако не ни помогнеш. Всичко.

Ърпрокс усети пробождането на съмнението. Старецът изглеждаше толкова сигурен.

— Кой си ти? — настоя отново той.

Другият пристъпи много близо до него. Ърпрокс можеше да види всяка бръчка по обветреното му лице, всеки посребрен кичур по главата и брадата му.

— Името ми е Бремен — отвърна старецът, а очите му се взираха в ковача. — Чувал ли си за мен?

Ърпрокс кимна бавно. Наложи се да събере всичката си смелост, до последната трошичка, за да запази самообладание.

— Чувал съм за теб. Ти си един от друидите.

Старецът отново се усмихна.

— Това плаши ли те?

— Не.

— А аз плаша ли те?

Едрият мъж не каза нищо, само стисна зъби. Бремен кимна бавно.

— И не бива да се плашиш. Аз съм твой приятел, макар че сигурно не изглежда така. Нямам намерение да те плаша. Говоря само истината. Има нужда от твоя талант, отчаяна нужда. Тя касае всичките Четири земи, надлъж и шир. Това не е игра. Ние се борим да запазим живота на много хора и твоята жена и деца са между тях. Нито преувеличавам, нито пък крия нещо, като казвам, че вече сме единствените, които могат да ги защитят от тази заплаха.

Ърпрокс усети как увереността му отново се възвръща.

— И каква точно е тя?

Старецът отстъпи назад.

— Ще ти покажа.

Той вдигна ръце и махна с тях пред объркания поглед на Ърпрокс Скрел. Въздухът затрепери и сякаш оживя. Мъжът виждаше развалините на град, от сградите бяха останали само останки, от земята се издигаше пара и дим; въздухът бе наситен с пепел и прахоляк. Градът беше Дехтера. Жителите му лежаха мъртви по улиците и праговете на къщите. Онова, което се движеше из сенките и ровеше из телата, не принадлежеше към човешкия род, беше безформено и противно. Нещо въображаемо, но добило плът. И то беше единственият признак на живот във видението на разрушената Дехтера.

Образът изчезна. Ърпрокс потрепери, щом старецът отново се появи пред очите му. В погледа на друида се четяха твърдост и решителност.

— Видя ли? — попита той тихо.

Ърпрокс кимна.

— Това беше бъдещето на твоя град и на твоите съграждани. Това беше бъдещето на семейството ти. Само това беше останало. Но по времето, когато това видение се сбъдне, всичко на север вече ще е загинало. Елфите и джуджетата ще са унищожени. Тъмната вълна, която ще ги залее, ще е стигнала и дотук.