Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Добре ли познаваш Коглин? — попита Марет.

— Колкото и всички останали. Той беше друид преди мен, по времето на Първата война на расите. Познаваше Брона. По някакъв начин му симпатизираше. Той самият беше бунтар в това отношение. Но освен това Коглин беше и добър и внимателен мъж. Никога не би рискувал да стори онова, което направи Брона. Той напусна друидите преди него. Напусна, защото беше разочарован от методите на обучение. Коглин се интересуваше от забравените науки, служили на стария свят преди разрушаването му. Но Върховният друид и Друидският съвет не подкрепяха работата му. В онези дни те предпочитаха магията — сила, към която Коглин се отнасяше скептично. Според останалите беше най-добре старите науки да останат в забвение. Те може и да бяха служили на стария свят, но бяха довели и до разрухата му. Разкриването на тайните им трябваше да се направи бавно и внимателно и единствено за ограничени цели. Коглин смяташе това за пълна глупост. Науката не може да бъде ограничавана, спореше той. Тя не се проявява съгласно човешките планове, а по свои собствени закономерности.

Бремен се залюля леко назад, кокалестите му ръце бяха сключени около свитите колене, усмихваше се на спомена за Коглин.

— И така, Коглин напусна, вбесен от отношението към него и от това, което сам си беше причинил, струва ми се. Оттегли се в Дарклин Рийч и поднови изследванията си сам. Виждахме се от време на време, когато пътищата ни се пресичаха. Говорехме. Споделяхме информация и идеи. И двамата бяхме отцепници. С тази разлика, че Коглин отказваше да се смята повече за друид, а аз отказвах да бъда нещо друго.

— Но той е живял много преди теб — отбеляза Кинсън небрежно, като ровеше из въглените с една пръчка и избягваше да поглежда Бремен в очите.

— Той използва Друидския сън, ако за това питаш — отвърна Бремен тихо. — Това бе единствената магическа привилегия, която си позволи. Към всичко останало се отнасяше с недоверие. Към всичко. — Той погледна към Марет. — Смята, че магията е опасна и неконтролируема. Предполагам, че донякъде е бил доволен да научи, че и ти си стигнала до този извод. Смятал е, че има смисъл да идеш в Паранор. Бедата е там, че твърде добре си крила тайната си и друидите никога не са разбрали на какво си способна.

Марет кимна, но не отговори. Тъмните й очи гледаха отнесено в празното пространство.

Кинсън се протегна. Двамата го изнервяха. Хората излишно усложняваха живота си и сега му се представяше поредното доказателство за това.

Той улови погледа на Бремен.

— Е, сега, когато между нас вече няма тайни и всички карти са на масата, моля те, кажи ми още нещо. Защо отиваме в Камъка на сърцето? Какво ще търсим при Коглин?

Бремен го гледа известно време, без да отговори. После каза:

— Както казах, Коглин продължи да се занимава със старите науки. Той знае тайни, изгубени за всички останали. Една от тях може да се окаже полезна за нас.

Старецът млъкна и се усмихна. Беше казал всичко, каквото имаше за казване. Сигурно се ръководеше и от друга причина освен да дразни пограничника, като го държи в неведение, но Кинсън не си направи труда да размишлява върху това или пък да разпитва повече. Само кимна и се изправи.

— Аз ще застана пръв на пост — обяви той и се отдалечи в мрака.

Седя умислен до след полунощ, когато Бремен дойде да го смени. Старецът се появи сякаш от нищото — Кинсън никога не успяваше да чуе приближаването му — и седна до него. Останаха така дълго, без да говорят, загледани в нощта. Седяха на един нисък склон, от който се откриваше гледка към криволичещата между дърветата река Раб. Водната повърхност бе спокойна и сребриста от лунната светлина. Гората беше тиха, сякаш заспала, а въздухът миришеше на хвойна и смърч. Дарклин Рийч започваше малко по на запад от мястото, на което бяха устроили лагера си. Когато на другия ден тръгнеха отново, теренът вече щеше да стане скалист, а пътуването по-трудно.

— Онова, което Коглин може да ни даде — каза внезапно старецът, а гласът му беше тих и покоряващ, — са неговите познания по металургия. Помниш ли виденията? Основното в тях беше създаването на магическо оръжие, което да унищожи Господаря на Магията. То е меч. Мечът ще влезе в битка, носен от мъж, когото още не сме срещнали. Необходими са много неща, за да бъде зареден този меч със силата да устои на Брона. А едно от тях се крие в процеса на изковаването му, за да стане оръжието по-силно от всяко друго. Коглин ще ни разкрие този процес.