Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Тей! — чу той Прейа да вика.

Сега в него растеше нещо тъмно, нещо огромно и невъобразимо зло. Отново бе хвърлен в пробуждането на магията, донесла със себе си същността на черепоносците. Тя го покваряваше. Не можеше да се пребори с нея. Беше твърде увреден, за да го направи.

— Прейа! — прошепна той. — Кажи на Бремен…

След това изгуби съзнание и потъна в друго време и място. Беше лято в Арборлон и отново бе дете. Играеше си с Джърл и падна, докато се опитваше да изкатери една стена. Удари силно главата си и лежеше на тревата. Джърл беше до него и казваше: „О, я не бъди такова бебе! Нищо и никакво падане! Не си се ударил!“ И той се бореше да стане, почти зашеметен, с ожулени лакти и лице, когато Прейа, която играеше с тях, го прегърна и каза: „Остани така, Тей. Изчакай за момент, докато замайването премине. Не бързай.“

Той отвори очи. Джърл Шанара го държеше в прегръдките си с угрижено лице. Прейа бе застанала на колене наблизо, очите й бяха пълни със сълзи, които се стичаха по лицето й.

Ръката му откри нейната и я задържа.

Тогава, също както бе направил с Ритън Кип, той използва магията, за да изтегли въздуха от дробовете си. Усети как сърцето му забавя ударите си. Почувства и отслабването на разрушителната сила в себе си. Приспа му се. Само това му бе останало. Сънят.

Мракът покри очите му и го лиши от зрение. Той въздъхна. Смъртта дойде бързо и нежно и го отнесе.

Почти цяла седмица Бремен, Марет и Кинсън Рейвънлок пътуваха до Камъка на сърцето. Вървяха пеша през целия път, защото и друидът, и следотърсачът смятаха, че така е най-добре. Познаваха местността, защото я бяха прекосявали често, и знаеха, че няма как да минат по преките пътища на коне. Нямаше да пристигнат по-бързо, ако бъдеха принудени да изоставят конете там, където не можеха да минат. Най-добре беше просто да вървят пеша от самото начало и да не усложняват нещата.

Марет смяташе, че така е добре само за тях. Те бяха свикнали да изминават дълги разстояния. Но не и тя. Обаче не каза нищо.

Кинсън водеше, като поддържаше темпо, което смяташе, че ще е удобно и за тримата. Знаеше, че Марет не е съвсем подготвена за дълъг преход пеша, но все пак беше достатъчно издръжлива. Първите два дни ги води по равнинен терен, където пътищата и пътечките все още личаха. Спираха често, за да може Марет да си почива, като се грижеха всеки път да пие вода. През нощта той проверяваше ботушите и краката й, за да се увери, че са в добро състояние. За негова изненада, тя му позволи да прави това без никакви протести. Беше се вглъбила отново в себе си след завръщането на Бремен и Кинсън предполагаше, че се подготвя за мига, в който щеше да разкаже на друида истината за себе си.

Междувременно те продължиха през проходите — от Улфсктааг към Дарклин Рийч. През повечето време следваха река Раб, тъй като тя беше добър ориентир и покрай нея откриваха питейна вода. Дните бяха слънчеви и бавни, а нощите — спокойни. Гъстите гори предлагаха защита и покой и пътуването им протече без инциденти.

На третата нощ Марет изпълни обещанието си и разказа на Бремен, че го е излъгала за времето, прекарано в Сторлок. Тя никога не бе приемана сред сторите и те не я бяха учили да лекува. Всичко, което знаеше за магията, лечителството или нещо друго, бе научила сама. Уменията си усъвършенствала чрез усилни и често болезнени упражнения. Струваше й се, че магията й работи най-добре, когато я използва за лекуване, и единствено в тези случаи успява да я контролира.

Разказа му и за отношенията си с Коглин. Призна му, че той я е подтикнал да иде при друидите в Паранор и й е казал да потърси там помощ в обуздаването на магията си и че той е изготвил необходимите документи за достъп.

За изненада на Кинсън обаче, Бремен никак не й се ядоса. Изслуша я внимателно, кимайки в отговор, и не каза нищо. Бяха се разположили около огъня, вечерята вече бе изядена, пламъците се превръщаха във въглени, нощта бе ясна, а луната и звездите — ярки. Той не погледна към Кинсън. Сякаш напълно беше забравил за присъствието на пограничника.

Когато момичето спря да говори, Бремен се усмихна окуражително.

— Е, ти си била много дръзка млада дама. А аз оценявам искреността ти към Кинсън и мен. Естествено, ще се опитаме да ти помогнем. Колкото до Коглин, тая история с изпращането ти в Паранор да се учиш на магия и това, че те е снабдил с фалшиви документи, звучи съвсем в негов стил. Коглин не питае особена любов към друидите. Умира си да им натрие носовете и при най-малкия повод. Но струва ми се е бил наясно, че ако си достатъчно силно решена да откриеш истината за своята магия, ако си била нужният човек, така да се каже, вероятно накрая си щяла да се обърнеш към мен.