Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Той се изтръгна от сенките на градината към светлината, навън от лозите, вън от гласовете, от допира на обитателите й. Беше ужасно, опустошено същество, изцяло чуждо на всичко човешко — нещо толкова омразно и безчестно, че бе напълно неразпознаваемо. Завлачи се, като оставяше кални дири по каменната пътека, сграбчил Черния камък на елфите, а нишките магия се носеха невидими зад него — струни, които само той можеше да съзре, въжета, които можеха да го върнат обратно на мига. Отпред елфите, дошли с него в Чу Магна, го гледаха с ужас. Щом се появи, те веднага извадиха оръжията си и се подготвиха за нападение. Той ги гледаше и не можеше да разбере кои са. Гледаше ги и изобщо не го беше грижа за тях.

Тогава Джърл Шанара вдигна ръка, за да възпре другарите си. Тръгна напред, втренчен в странното същество. Когато стигна на няколко метра от него, спря и прошепна с накъсан, дрезгав и изпълнен с отчаяние глас в тишината:

— Тей Трифънйъд?

Произнасянето на името му от Джърл Шанара върна живота на Тей. Друидската магия, която бе задържана в най-съкровените дълбочини на неговото същество, в най-недостъпното ядро на неговата същност, забушува из него и експлодира навън. Тя го освободи от ремъците на маскировката, която бе приел, изтръгна го от обгърналия го мрак, от тресавището, в което беше потънал. Изгори черупката, която бе навлякъл, и погълналата го лудост. И веднага го сътвори наново. Чертите на лицето му и личността му се възвърнаха, мотивите и въжделенията му се възродиха.

След това магията му прекъсна нишките от сила, които се провлачваха след него, и го направи пълновластен господар на Черния елфически камък.

И тогава градината като че побесня. Лозите и дърветата се надигнаха от земята с такава сила, сякаш щяха да се изтръгнат от корените си. Спуснаха се към Черния елфически камък и Тей Трифънйъд, първо за да го върнат обратно, а после да го погубят. Но Тей бе защитен от своя друидски огън, магията, която отново се бе завърнала, в момента на освобождението му, и бе прегрупирала силите си, за да го защити от гнева на градината. Лозите го шибаха, нараняваха го и се опитваха да го завлекат обратно в сенчестите си недра. Но огънят ги задържаше, изпепеляваше ги и го пазеше.

Джърл Шанара и останалите от групата се впуснаха напред с мечове и ножове и започнаха да режат преплетените лози. „НЕ! — помисли си Тей, докато се опитваше да ги спре. — Не, бягайте!“ Беше ги предупредил да не се приближават, изрично бе казал на Джърл да не го правят! Но елфите не можеха да се спрат, като видяха как се връща и носи безценния камък, убедени, че се намира в беда. И така, те се спуснаха смело и безразсъдно напред, с извадени оръжия, нехаещи за размера на опасността, пред която бяха изправени.

Но твърде късно осъзнаха грешката си. Градината се обърна срещу тях веднага. Хвана най-близкия от елфите, преди той да успее да отскочи настрани, отдели го от другарите му и го разкъса на парчета. Обезумял, Тей насочи част от друидския си огън към обкръжените си приятели, като отслаби собствената си защита. После се втурна към стълбите, викайки на останалите да го последват. Всички побързаха да го сторят; всички, освен още един от елфите-преследвачи, който бе твърде бавен в реакцията си и докато се обръщаше, беше заловен откъм гърба и повлечен към участта си.

Тей стигна до стълбището и побягна нагоре. Усещаше как силовите линии навсякъде около него се разрушават. Чувстваше отслабването на магията на градината. Открадването на Черния камък на елфите бе причинило необратими щети дълбоко в жизнената сила на Чу Магна и тъканта й бе разкъсана непоправимо. Тей усещаше как земята започва да се тресе под краката му.

— Какво е това? Какво става? — извика Джърл, като се изравни с него.

— Крепостта се срутва! — изкрещя Тей. — Трябва да излезем!

Те се втурнаха по коридорите, през лабиринта, през тъмните, празни проходи обратно към процепа, през който бяха проникнали. Странна и разстройваща смесица от въодушевление и тревога бушуваше в гърдите на Тей. Беше свободен, гамбитът му бе успял, кръвта му започваше да кипи при тази мисъл. Но цената, която щеше да се наложи да плати, още не бе ясна. Не се чувстваше никак добре; нещо се беше случило с него в градината, нещо, което още не можеше да разбере. Той се огледа, сякаш се опитваше да открие дали не му липсва някое късче. Но беше цял и невредим. Щетата беше вътре в него.

По древните стени на крепостта се появиха цепнатини, които ставаха все по-дълги и по-широки пред очите му. Каменните блокове се разтресоха ужасно и започнаха да се разтрошават. Тей бе разрушил силата на Чу Магна, внимателно съградената магия, поддържала градината и крепостта в по-крехък баланс, отколкото бе предполагал. Чу Магна пропадаше. Нейното време на този свят, продължило толкова дълго, беше към края си.