Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тръгна надолу по склона, като подбираше внимателно пътя си по гладките, нестабилни камъни, усещайки продължителните трусове, които пронизваха планината заради несекващото разрушаване на Чу Магна. Погледна нагоре, над скалното лице, към небето, после към необятните стени на кратера, към спокойното, пленено в него езеро, към планинските върхове и изтляващото слънце. Остави мислите си да се реят свободно. Мислеше за Бремен и Риска, сега пръснати надалеч, в друга част на Четирите земи, водещи своите собствени битки. Представи си какво ли им е на тях. Помисли за семейството си, за дома си в Арборлон, за родителите си и Кира, за брат си, жена му и децата, за старите приятели, за местата, по които бе живял. Помисли за погубения Паранор и друидите. Успя да побере нещата от миналото и настоящето само в няколко кратки момента, пръсна спомените си пред себе си, а после ги измете настрани.

Спря, когато бе само на десетина метра от черепоносците. Те се бяха изправили и го гледаха с гибелните си червени очи, лицата им бяха скрити под качулките на наметалата. Тей знаеше, че не му достига магия да се изправи срещу тях. Бе злоупотребил със себе си в Чу Магна и сега беше слаб и изтощен. Прие това спокойно. Търсенето на Черния елфически камък бе свършило. Сега оставаше само да го отнесат в Арборлон. Другарите му трябваше да получат шанса си да завършат пътуването до дома. Той беше длъжен да им го даде. Макар че преди щеше да е способен сам да осигури защита на всички, сега не можеше да защити дори себе си. И въпреки това трябваше да го стори. Той беше всичко, което имаха.

Погледна към свитата си в юмрук ръка. Силата на Черния камък лежеше в нея. Бремен го бе предупредил да не я призовава и той му беше дал дума. Но нещата не винаги се подреждат така, както желаем.

Тей рязко вдигна юмрука си и усети мрачните вибрации на Камъка в дланта си. Като събра и последните частици от силата и решителността, които му бяха останали, той посегна към сърцето на мрачната магия и призова мощта й. Черепоносците вече реагираха. Осъзнали опасността, те събудиха собствения си смъртоносен огън, отвратителен зелен блясък, който хвърлиха към него с ужасяваща точност. Но не се оказаха достатъчно бързи. Черният елфически камък бе очаквал призива на Тей, беше го жадувал. Камъкът беше свързан с него още от мига, в който друидът го отне от градината. Сега бяха господар и слуга, но с още неустановени роли. Пулсирайки от нетърпение, магията заструи между пръстите на Тей в ивици, лишени от светлина, черна пустота, която поглъщаше всичко по пътя си. Тя смаза огъня на черепоносците. Смаза и самите черепоносци. Смаза и гномите-преследвачи, всичките, дори тези, които се опитаха да избягат. Всички, до последния ужасен гном. Погълна всичко. Изпепели гномите и чудовищата, превърна ги във въглени и се насочи обратно, за да нахрани притежателя на Камъка с животите им.

Тей потрепери и извика, щом магията се върна при него, напоена с животите на своите жертви. Дълбоко в него навлезе злото на черепоносците и убийствената мощ на техния огън. Черните им намерения и извратените им стремежи забушуваха из него, изпълваха го и го опустошаваха. И тогава той разбра каква е тайната на мощта на Черния камък на елфите — тя анулираше силата на магията на другия, открадваше я, присвояваше я. Но цената беше отвратителна, защото взетата мощ ставаше мощ на притежателя на Камъка и го променяше завинаги.

Всичко това продължи само секунди. Цялата вражеска сила беше унищожена. По скалния склон в кратера останаха само парцали от дрехи, парчета от оръжия и малки купчини въглени. Във въздуха витаеше миризма на изгорена плът. По повърхността на спокойните води се бяха появили вълнички, породени от преминаването на огъня на Камъка.

Тей се свлече на колене, магията бушуваше из него на спирали. Усещаше как започва да изяжда тялото и духа му, превръщайки ги в прах. Не можеше да я спре с нищо. Щеше да бъде унищожен от нея и пресътворен отново. Черният камък на елфите падна от треперещите му пръсти на скалата и остана там неподвижен. Мрачните му лъчи бяха секнали. Вибрациите бяха заглъхнали. Тей се втренчи в него, опитвайки се да намери начин да концентрира магията си, за да спре процеса на покварата. Стисна очи от болка. Нищо не би могло да го подготви за този ужас — нищо. Не се беше подчинил на Бремен и сега плащаше цената за това.

После Джърл Шанара го държеше, сведен над него, говореше му нещо. Прейа също бе там. Чуваше гласовете им, но не можеше да разбере думите. Все още беше със затворени очи и се бореше с магията на Черния елфически камък. Сега той се бе превърнал в градина. Магията бе посята в него, бе пуснала корени в очакване да се поддаде на нейната съблазън. Това беше капан, който не бе предвидил. Имаше толкова много други обстоятелства, толкова много неща, за които да мисли.