Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Прейа Старли профуча покрай него, и се втурна напред, като викаше назад през рамо. Тя отново бе заела позицията си на разузнавач в челото на отряда. Тичаше по треперещите камъни, стройните й крака и канелената й коса сякаш летяха. Тей се взря след нея, не можеше да я види ясно. Зрението му беше замъглено и дишането му се затрудни. Поемаше жадно въздух, но все не му стигаше.

Беше започнал да се препъва, когато Джърл Шанара го настигна, забави крачка, обви силната си ръка около изнемощялото му тяло и го повдигна. След тях тичаха Врий Иридън и последният от елфите-преследвачи.

Стени и тавани се срутиха, когато излязоха от крепостта и хукнаха през двора към външната стена и портите. Тей почувства, че в гърдите му гори огън. Осъзна, че някаква част от нечистата магия на градината все още е в него. Опита се да я запечата, да я изолира от останалото си тяло, като използва собствената си магия, за да я задуши. После погледна към себе си, сякаш да добие увереност.

За негов ужас Черният елфически камък пулсираше меко до гърдите му. Той извърна очи, като бързо покри скъпоценния камък, за да не го видят останалите.

Петимата се стрелнаха през портите на крепостта и после нагоре по стълбите, които водеха обратно към пукнатината. Тътенът зад тях започна да се усилва, примесен със звука от пропукващи се и цепещи се камъни. В прохода се вдигнаха облаци прах и те едва си поемаха дъх. Врий Иридън бе започнал също да изостава и елфът-преследвач, който тичаше до него, спря да му помогне. Подобно на старци, четиримата се влачеха напред, кашляха и се давеха, в опит да настигнат Прейа Старли.

В лоното на планината избухна експлозия. Огромен облак прах и наноси ги удари в гърба, събори ги и ги просна на стълбите. Разтреперани и замаяни, те не преставаха да драпат напред.

Силата на Тей бързо чезнеше. Болката в гърдите му започна да се разраства Усещаше как пулсирането на Камъка се усилва. Частицата нечиста магия от градината, все още заключена в него, се хранеше от мощта на Черния камък. Тей се бе маскирал твърде добре. Беше се променил твърде успешно. Беше смятал, че ще може да се възстанови от стореното, но заразата, която сам бе допуснал в себе си, нямаше да изчезне така лесно. Той стисна зъби и продължи напред. Бе поел този риск. Вече нищо не можеше да се направи.

Минаха през пукнатината в скалата и обратно към склона, който водеше към езерото в планинския кратер. Прейа Старли стоеше като вкаменена точно пред тях, само на няколко метра по-нататък.

— По дяволите! — изсъска Джърл Шанара.

Пред тях, наредени в широк полукръг, отрязали всеки изход за бягство, стояха десетки гноми-преследвачи. В центъра им, обвити в черно и прегърбени като привидения, дебнещи в нощта, бяха двама черепоносци.

Преследвачите им най-после се бяха добрали до тях.

Елфите се запрепъваха и струпаха зад Прейа. Тей набързо пресметна, че са само петима срещу почти стотина гноми. Нямаха никакъв шанс. Прейа отстъпи бавно до Джърл. Не беше извадила оръжието си.

— Вече чакаха, когато излязох — каза тя тихо. В гласа й нямаше никакъв страх. Погледна към Тей, лицето й бе странно спокойно. — Твърде много са за нас.

Джърл кимна. Погледна към Тей с помръкнало лице. Зад тях цепнатината избълва прах и чакъл, когато нова експлозия разтресе планината. Земята потрепери в отговор на срутването на Чу Магна и изтичането на магията й.

— Ще трябва да се върнем — прошепна Джърл. — Може да намерим друг път.

Но Тей знаеше, че друг път няма. Пътят им беше само този — през черепоносците и гномите-преследвачи. Да се върнат обратно в процепа, си беше чисто самоубийство. Цялата планина се рушеше и всяко същество, хванато в тунелите й, щеше да загине. Отзад последният от елфите-преследвачи пусна Врий Иридън от прегръдката си и старецът се свлече на скалите. Локатът бе почти в безсъзнание. По лицето и главата му имаше кръв. Кога се беше случило това? — зачуди се Тей. — Как го беше пропуснал?

Елфът-преследвач пристъпи до него.

Безнадеждно е, помисли си Тей.

Отдалечи се от Джърл и опита да се задържи на крака сам. Откри, че може. Изправи се, после погледна право към приятеля си. Джърл отвърна на погледа му с подозрение и Тей неволно му се усмихна. Прейа Старли го гледаше с любопитство.

— Чакайте ме тук — каза Тей.

— Какво смяташ да правиш? — веднага попита Джърл, като пристъпи напред да го хване за ръката и да го задържи.

Тей внимателно се освободи и отвърна.

— Всичко ще бъде наред. Просто чакайте тук.