Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Но те нямаше да се оставят да угаснат така, бездейни, помисли си той, обзет от гняв. Нямаше да изчезнат като привидения, стопяващи се в мъглата с настъпването на новия ден, като нещо незначително и лишено от смисъл.

Не биваше да бъдат по-малко от това, което бяха.

Окрилен от тези мисли и въоръжен със силата на убеждението си, той събра и последните останки от своя кураж и извика Джърл Шанара.

— Има начин да се доберем до Черния елфически камък — каза тихо Тей на Джърл. — Но единствено аз мога да го направя, и то сам.

Бяха застанали встрани от останалите, леко кривата усмивка на Тей не можеше да прикрие възела, стегнал гърлото му. Денят вече отстъпваше място на нощта, слънцето бе на път да се скрие на запад, отвъд върховете на заобикалящата ги планина. Не му се искаше да остане тук по тъмно.

Джърл го гледа известно време, без да продума.

— Предполагам, че ще използваш някаква друидска магия.

— Да.

Проницателните очи на приятеля му се втренчиха в него.

— Ще се маскираш?

— Да, може и така да се каже. — Тей млъкна за малко и после продължи. — По-добре да не ти обяснявам подробности. Бих искал просто да ми повярваш. Имам нужда да бъда оставен сам, каквото и да се случи. Никой не бива да се приближава до мен, докато не кажа, че може. Ще бъде трудно, защото сигурно ще ти се иска да постъпиш другояче.

— Ще бъде опасно — заяви Джърл.

Тей кимна.

— Трябва да ида в градината. Ако не се върна, ти ще отведеш другите обратно в Арборлон. Чакай, изслушай ме — прекъсна той рязко протеста на приятеля си. — Ако загина, никой друг не би могъл да се справи. Ти имаш смело сърце, Джърл, но не и магия и няма да можеш да надделееш над онова, което живее в градината. Трябва да се върнеш в Арборлон и да чакаш Бремен. Той ще може да помогне. Ние открихме Черния елфически камък, значи ни остава само да намерим начин да се сдобием с него. Ако аз не успея, той трябва да го направи.

Джърл Шанара сложи ръце на хълбоците си и се загледа настрани възмутен.

— Не ме бива много да стоя мирно, докато животът на някой друг е в опасност — особено, ако този някой си ти.

Тей обви ръце около себе си и се загледа в краката си.

— Разбирам те. Щях да се чувствам по същия начин на твое място. Чакането е трудно. Но съм принуден да те помоля за това. Ще имам нужда от твоята сила по-късно, когато моята се изчерпи. И още нещо. Когато изляза оттам и ме видиш, дори и да не си сигурен, че това съм аз, извикай името ми.

— Тей Трифънйъд — рече послушно Джърл.

Взираха се един в друг. Мислеха за годините на приятелството им и преценяваха доколко всичко това надхвърляше очакванията им.

— Добре — каза накрая Джърл. — Отивай. Прави каквото трябва.

Той събра останалите от групата, както му бе поръчал Тей, и ги заведе в подножието на спираловидното стълбище, доста настрани от градината. Тей хвърли към тях последен поглед и се вгледа за миг в очите на Прейа, преди да се обърне отново. Беше се дистанцирал от чувствата си към нея, откакто бяха влезли в Чу Магна, защото знаеше, че не може да си позволи и най-малкото разсейване. Сега го направи отново, фокусира се върху същността си на друид, върху годините, отдадени на усъвършенстване на специфичните му дарби, върху познанията и уменията, които бе придобил. Представи си Бремен: сухото, набръчкано лице; странните, властни очи; усещането за целеустременост, което доминираше в цялото му изражение. Повтори си заръките, които старецът му бе дал, задължението, което бе поел, когато дойде тук.

После се обърна към градината, към смъртоносната плетеница от лози, към сенчестите ъгълчета, към невидимата жива сила, която чакаше някъде в дълбините й. Успокои се, забави ударите на сърцето си, укроти мислите си, обгърна се в плащ от спокойствие. Устреми се към елементите, които захранваха със сила неговата магия — към въздуха, водата, огъня, земята, към инструментите на своя занаят. Призова онова, което успя да открие от тях, търсеше ги и ги привличаше, обгради се с упоителната им смес. Вдишваше ги, вливаше ги в себе си и бавно започна да се променя.

Действаше внимателно, за да постигне резултата, който желаеше. Предприемаше малки стъпки в призоваването на магията си, като променяше себе си, без да бърза. Започна да съблича собствената си индивидуалност пласт по пласт, изтри чертите си, промени вида си. Изчисти се напълно, така че не остана нищо от физическата му същност. После се обърна навътре в тялото си, за да промени и онова, което бе там. Заключи всичките си чувства и въжделения, мисли и надежди, морални устои и житейски ценности — всичко, което го отличаваше като личност. Събра ги и ги скри там, където нямаше да могат да бъдат открити, откъдето нищо не беше в състояние да ги извади, освен Джърл Шанара, когато произнесеше името му.