Тери Брукс - Вълшебната кутия

— Добро утро — прошепна той.

— Добро утро — отвърна тя.

Тогава Бен отвори очи, обърна се на другата страна и се подпря на лакътя си. Тя стоеше пред него, отдалечена само на няколко сантиметра; очите й изглеждаха огромни на бледата светлина, а косите й с цвят на смарагд се спускаха надолу около лицето и по раменете й. Кожата й бе гладка и нямаше нито едно петънце, сякаш тя не беше подвластна на възрастта и времето. Той винаги се удивляваше от нейната красота, тя беше една силфида, рожба на горска нимфа и воден дух; представляваше нещо невъзможно за света, от който идваше той, но тук, на Отвъдната земя, бе просто удивителна реалност.

— Ти ме наблюдаваше — рече той.

— Така е. Наблюдавах те, докато спеше. Слушах как дишаш.

Бледозеленикавата й кожа изглеждаше тъмна и екзотична в ранния полумрак, а когато се раздвижи под завивките, доби вид на загладена и копринено мека котка. Той се замисли за дългото време, което бяха прекарали заедно; първо бяха приятели, а след това станаха съпруг и съпруга. Колко тайнствена оставаше тя все още! Уилоу въплъщаваше всичко онова, което той бе обикнал в този свят: неговата красота, тайнственост, вълшебство и чудатост. Тя притежаваше всичко това, а и нещо много повече и затова, когато той се будеше в моменти като този и я съзираше, струваше му се, че по някакъв начин сънят и действителността са се слели.

Бяха минали малко повече от две години, откакто той дойде на Отвъдната земя, в едно пътешествие между светове, между битиета и съдби. Дойде, обзет от отчаяние, нещастен заради миналото си, жаден за едно различно бъдеще. Беше напуснал родния си дом в Чикаго заради Сребърния дворец. Изоставил беше и адвокатската си практика, за да се превърне в крал. Беше погребал духа на мъртвата си съпруга и нероденото си дете и бе намерил Уилоу. Купил бе цяло вълшебно кралство от един коледен каталог, като знаеше, че подобно нещо изобщо не би могло да съществува, но все пак рискува и се оказа, че рискът си е струвал. Нищо не се получи така лесно, разбира се. Това би било невъзможно, когато става въпрос за пренасяне през светове, битиета и съдби. Независимо от трудностите, Бен Холидей премина през всички битки, пред които го изправи това пътешествие и ги спечели. Сега той имаше пълни основания да остане, да се възползва от новия си живот, новия свят и съдба и да царува над земята, за която някога смяташе, че съществува само в сънищата.

А също така и да бъде съпруг на Уилоу, продължи да мисли той, защото напълно се беше отказал от възможността отново да бъде същия за някоя друга жена.

— Бен — каза тя, като потърси с поглед очите му. В нейните очи имаше топлота, но и нещо друго — нещо, което той не можеше точно да определи. Очакване? Вълнение? Не беше сигурен. Повдигна се на лакътя си и усети как ръката й се притиска към неговата.

— Аз нося твоето дете — изрече тя.

Той прикова поглед към нея. Не знаеше какво точно бе очаквал Уилоу да каже, но безспорно не беше това.

Очите й искряха:

— Подозирах от няколко дни, но миналата нощ разбрах със сигурност. Направих си изследване по начина, който използват вълшебните хора — коленичих сред цветните кошнички в градината в полунощ, като докоснах две лозови снаги, за да видя дали ще реагират. Когато те се допряха и се оплетоха една около друга, тогава разбрах. Случи се така, както някога предрече Земната майка.

Тогава Бен си спомни. По онова време те бяха заети с издирването на черния еднорог и всеки от тях, в различни случаи, беше потърсил Земната майка за помощ. Тя им каза, че те двамата имат голямо значение за нея и упълномощи Бен специално до се грижи за Уилоу. Когато издирването приключи, Уилоу разкри на Бен онова, което Земната майка й бе доверила — някой ден те щяха да имат дете. Тогава Бен не знаеше какво да мисли. Духът на жена му Ани все още го преследваше, а той не бе сигурен в своето бъдеще с Уилоу. След това Бен съвсем забрави за предсказанието на Земната майка, тъй като бе много зает с длъжността си на крал, а напоследък и със сина на стария крал, Майкъл Ард Ри. Той почти успя да открадне на Бен медальона, който даваше на краля сила да командва Паладин, непобедимият кралски воин. Без Паладин Бен не можеше да продължи да царува над Отвъдната земя. Без медальона, Бен трудно щеше изобщо да оцелее.

Всичко това сега бе минало, заплахите около появата на черния еднорог и около Майкъл Ард Ри вече ги нямаше и онова, което изплуваше сред спомените за тези събития, бе предсказанието на Земната майка, предвещанието за още една промяна във вече безвъзвратно променилия се живот.