Тери Брукс - Вълшебната кутия

На масата седяха Абърнати и Буниън. Абърнати, придворният писар, беше човек, който при някаква неправилно направена магия беше превърнат в късокосмест английски териер и беше принуден да остане в този си вид. Абърнати имаше рошава муцуна и бе превъзходно облечен; имаше човешки ръце и крака и можеше да говори по-добре отколкото повечето истински хора. Буниън, кралският пратеник, беше коболд 1 1 Според немската митология — вълшебно създание, което върши добри дела — Бел.пр. , който никога, доколкото бе известно, не беше имал друга самоличност, освен тази. Буниън имаше маймунско лице, остри зъби, които му придаваха изкривен вид и усмивка като на заинтригувана акула. Качеството, което те и двамата притежаваха, беше неизменната им вярност към Бен и трона.

И двамата застинаха едновременно с вилици, вдигнати към устите си, когато видяха изражението на Великия господар при неговото влизане.

— Добро утро, добро утро! — поздрави той с грейнала усмивка.

Вилиците останаха на местата си. През лицата на придворните премина смесица от почуда и подозрение. Два чифта очи премигаха.

Абърнати се съвзе пръв:

— Добро утро. Велики господарю — поздрави той. След това се спря. — Надявам се, че сте спали добре?

Бен се приближи, превъзбуден и възторжен. Порцелановите и стъклените съдове засвяткаха, а мирисът на топла храна се разнесе от сребърните блюда. Парснип, готвачът — другият коболд, който служеше на трона, отново бе надминал себе си, или поне така си мислеше Бен, обзет от своето върховно щастие. Той сграбчи едно малко ябълково сладкишче и го сложи в устата си, докато заемаше мястото си на масата. Потърси с поглед Куестър Тюс, но той не се виждаше никъде. Може би трябваше да почака, помисли Бен, отсъствието на Куестър му даваше основание. Ще изчака Куестър и Уилоу. Ще повика Парснип от кухнята. Така щеше да направи съобщението на всички по едно и също време. Идеята изглеждаше добра. Просто да почака: ето какво щеше да направи.

— Познайте какво! — каза той.

Абърнати и Буниън си размениха припрени погледи.

— Трябва да си призная. Велики господарю, че аз не съм особено привързан към игрите с отгатване — заяви писарят. — А Буниън ги ненавижда.

— О, стига, досетете се!

— Добре тогава — каза Абърнати с престорено тежка въздишка. — За какво става дума? — смирено попита той.

Бен си пое дълбоко въздух.

— Ще ви кажа. Не още. Но новината е добра. Новината е чудесна!

Буниън откри няколко от зъбите си и промърмори нещо неразбираемо. Абърнати отново се зае с храната.

— Когато почувствате, че моментът е подходящ, не забравяйте да ни кажете.

— Веднага след като Куестър дойде — обяви Бен, докато сядаше. — Както и Уилоу. И Парснип. След като всички са тук. Не си отивайте, преди да дойдат.

Абърнати кимна:

— Залепнал съм на мястото си. Велики господарю. Между другото, надявам се, че ще направите съобщението преди насрочената среща за планиране на обработването на земята с представителите на Зеленоречието и Езерната страна.

Бен се удари по челото.

— Бях забравил!

— А така също и обяда в дванайсет с новите областни съдии, които назначихте в северните земи.

— Това също го бях забравил!

— Както и следобедната среща с комитета за планиране на напояването, за да започнете работа върху пустините на изток от Зеленоречието.

— Това си го спомням.

— Добре. А спомняте ли си и срещата с кухненския персонал, за да обсъдите продължаващото изчезване на храна от склада? Страхувам се, че положението се влошава.

Бен се намръщи раздразнен.

— По дяволите, защо си планирал всичко това за днес?

— Не аз. Вие го направихте. В началото на седмицата сме, а вие обичате винаги да се нагърбвате с толкова много задачи, с колкото можете да се справите.

Абърнати допря салфетката до устните си.

— Претоварване на програмата. Предупреждавал съм ви за това преди.

— Благодаря ти, че ми напомни. — Бен се протегна, за да си вземе чиния и я зарина с храна от блюдата. Хляб с конфитюр, яйца и плодове.

— Е, ще свършим и това. Всичко ще свършим. Имаме много време.

Той постави чинията пред себе си, а умът му вече прелистваше напред проблемите, които Абърнати бе изброил. Защо, за Бога, някой се чувстваше принуден да краде от склада? Явно не беше поради недостиг на храна.

— Ако Уилоу не дойде до няколко минути, ще се кача горе и ще я доведа. А Буниън може да намери Куестър, където и да е…

В същото време вратата се разтвори в края на залата, която започваше от по-ниския отвор в портите на двореца, и Куестър Тюс се появи.