Тери Брукс - Вълшебната кутия

Те останаха на местата си в очакване, без да продумат. Бен протегна ръка към ръката на Уилоу и нежно я стисна. Тя му се усмихна в отговор. В далечния край на стаята Парснип се появи, излязъл от кухнята, бегло поздрави притихналата компания и изчезна обратно вътре. Бен си помисли, че му се искаше бързо да се отърве от Хорис Кю и да се заеме с делата си. Мислеше за срещите, които бе насрочил и за работата, която трябваше да свърши. Някога смяташе, че никой не работи по-усилено от един адвокат в съда, но сега откриваше, че кралете го правят. Изискваше се постоянно да взема решения, правеха се планове, нуждаещи се от обмисляне и възникваха проблеми за разрешаване точка по точка. Толкова много неща зависеха от него. Толкова много хора биваха засягани от неговите действия. Той харесваше предизвикателството, но постоянно се плашеше от голямата отговорност. Понякога се замисляше за обстоятелствата, при които бе доведен до това място в живота си и се чудеше как е могло да се случи така. Беше доказано, че всичко е възможно. Можеше да прецени откъде идва, къде е бил и това го поразяваше. Можеше да прецени и още веднъж да се убеди, че независимо от тежките изисквания и напрежението, той никога нямаше да замени сегашния си живот за своето минало.

— Все още можете да промените мнението си относно това, Велики господарю — тихо го посъветва Куестър, който не беше готов да остави спора да затихне.

Но Бен, потънал в размисъл върху собствения си живот, свърза тази забележка с разсъжденията си и определи като погрешна преценката на вълшебника. Бен беше човек, преоткрил себе си, след като бе дръзнал да се възползва от един шанс, който никога нямаше да стане достояние за другите хора. Ето защо сега беше безсмислено да си променя решението. Той щеше да стане баща, помисли си и отново го обзе удивление. Какво ли щеше да бъде това за човек, над четиридесетте, който никога не беше имал деца? Какво ли щеше да представлява за човек, който не се беше грижил за семейство от толкова дълго време? Бен искаше да има дете, но признаваше, че не знае дали е готов за това.

От далечния край на залата се дочу трополене на ботуши и влезе някакъв мъж. Той беше висок и мършав, с необичаен вид. Имаше кокалести ръце и крака, а носът, ушите и адамовата му ябълка стърчаха напред, като че ли бяха прикрепени към главата му като клечки към картофено човече. Беше облечен в сива молителска роба, която изглеждаше така, сякаш за последен път бе влязла в употреба като постелка за под в някоя конюшня. Краката му бяха боси и прашни, а ръцете — със смирено сключени пръсти пред тялото. Снагата му беше превита. Той пристъпи напред, като уморено заваляше крачка, а главата му леко се поклащаше. Някаква птица с черни пера и бял гребен бе кацнала на рамото му, а светлите й очи изглеждаха неспокойни.

— Велики господарю — поздрави Хорис Кю краля и падна на колене. — Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете.

Бен се изправи, като си мислеше, че този човечец е най-безобидно изглеждащата заплаха, която някога бе срещал.

— Изправи се — заповяда той. — Нека чуем какво имаш да кажеш за себе си. Досега нещата не са в твоя полза.

Хорис стана с измъчено изражение на изтерзаното си лице. Имаше доста неприятен тик на едното око, придаващ му вид на човек, който сякаш непрекъснато се отдръпва от някакъв въображаем удар.

— Признавам всичко, Велики господарю. Направил съм всичко, за което съм обвинен. Каквото и да са ви казали Куестър Тюс и Абърнати, признавам си. Не възнамерявам да оспорвам нищо. Просто искам да ви помоля за прошка.

Куестър изръмжа.

— Какво си намислил, Хорис Кю? Намислил си нещо.

— Аук! Бигар е по-добър! — изкряка птицата.

— Тази птица ми изглежда позната — заяви Абърнати и косо изгледа Бигар.

— Просто обикновен папагал, моят другар по пътя на живота — Хорис Кю примига два пъти с око.

Абърнати се намръщи:

— Предполагам, че си го научил да напада кучета?

— Ауууукк! Моля! Моля! — изкрещя птицата.

Бен заобиколи масата, така че да застане между Абърнати и папагала.

— Не трябва ли да бъдеш на заточение, Хорис? — попита той. Какво те накара да се върнеш?

— Велики господарю, аз моля просто за още една възможност. — Искрен вид на разкаяние се разля по ръбестото лице на Хорис Кю. — Имах двайсет години време, за да се разкая, да обмисля грешките си, да се задълбоча върху лошото си поведение. Щастлив съм, че се измъкнах жив от Отвъдната земя, както може да ви каже Куестър Тюс. Ала сега аз искам да се прибера у дома и да започна всичко отначало. Възможно ли е?