Тери Брукс - Вълшебната кутия

Бен внимателно го изгледа.

— Не знам — каза той.

— Не го правете. Велики господарю — веднага го предупреди Куестър.

— Дори не си помисляйте за това. Велики господарю добави Абърнати.

— Аук! Ура за Хорис, ура за Хорис! — обяви птицата.

— Благодаря ти, Бигар — Хорис потупа нежно птицата и отново обърна поглед към Бен. — Имам план, Велики господарю, ако ми разрешите да се върна. Не моля за нищо повече нито вас, нито когото и да е. Искам само да бъда оставен на мира. Ще изживея живота си като отшелник, няма да преча на никого. Но ако възникне някаква нужда, аз ще бъда готов да се отзова с всичко, което се иска от мен. Имам някои познания относно магията, които някой ден биха могли да се окажат от полза. Аз ще ви ги предложа тогава, когато сметнете, че ще е уместно. Можете да разчитате, че ако ме повикате, ще бъда тук.

— Смятам, че точно заради вашите магии сте се забъркали в неприятности последния път — предупреди го меко Бен.

— Да, да, съвършено вярно. Но аз няма да се намесвам в делата на държавата или на нейния народ, освен ако не съм призован да го направя — каза Хорис. Тиктик, обади се увреденото му око. — Ако наруша това споразумение, вие ще можете да възстановите моето наказание веднага.

— Не — изрече Куестър Тюс.

— Не — като ехо произнесе Абърнати.

Бен се опита да сдържи усмивката си. Вероятно трябваше да приема всичко това по-сериозно, помисли си той, но беше трудно да се развълнуваш особено силно при вида на такъв човечец, чиито най-големи престъпления бяха, че е накарал кокошките да литнат, а кравите да се надигнат срещу стопаните.

— Аук! Хубава дама — ненадейно изви глас птицата.

Уилоу се усмихна и погледна Бен. Той си спомни за детето.

— Ще си помисля за това и ще ти дам отговор след няколко дни — оповести Бен, като не обърна внимание на сумтенето на Куестър и Абърнати. — Тогава можеш да дойдеш отново.

— Какво щастие. Велики господарю — отвърна Хорис Кю и направи дълбок поклон. — Благодаря ви, благодаря ви. Безкрайно съм ви задължен.

Той бързо се обърна и бе изведен от стаята. Бен се чудеше що за птица беше Бигар. Чудеше се колко ли думи може да произнася.

— Е, това беше едно глупаво решение, което си заслужава да бъде запомнено! — отсече Куестър Тюс с неприязън. — Ако ми разрешите да го кажа. Велики господарю!

— Разрешавам ти — отвърна Бен, въпреки че думите бяха вече казани.

— Има нещо, което ми е познато около тази птица промърмори Абърнати.

— Само защото един човек изглежда безобиден, не значи, че наистина е такъв — продължи Куестър. — В случая с Хорис Кю, външния вид не само подвежда, той направо лъже!

Бен се чувстваше отегчен от тази тема и затова умолително вдигна ръце:

— Господа! — предупредително изрече той. Надяваше се да получи погледи, изпълнени със срам, но вместо това му беше отвърнато с враждебно мълчание. Той въздъхна. Не може винаги да става така, както човек очаква, помисли си Бен. Ето защо, повечето проблеми изискваха компромиси.

— Ще обсъдим въпроса по-късно. Става ли?

Уилоу се изправи и застана до него, а той се усмихна, защото тя го хвана под ръка.

— Парснип! — извика Бен и когато готвачът застана до магьосника, писаря и пратеника, кралят попита:

— Какво ще кажете за попълване на семейството ни с още един член?

— Стига той да не е Хорис Кю — промърмори Куестър Тюс, като ни най-малко не му пролича да съжалява за думите си.

Хорис Кю напусна Сребърния замък като беглец в нощта. Тръгна, движейки се толкова бързо, колкото приличието и гордостта му позволяваха, като хвърляше притеснени погледи наоколо при всяка своя стъпка. Приведен напред, той вървеше с устремени крачки, при които стъпалата му ринеха земята под него; високата му и недодялана снага се поклащаше и полюляваше при движението. Беше като една странна фигура, бродеща из тази земя — най-странната, която съществува. Тикът, който така загадъчно се бе появил, караше окото му да подскача като уловено в ръката щурче. За негова зла участ, Бигар се крепеше върху рамото му.

— Наистина не харесвам това куче — промърмори птицата, като разроши перата си в знак на неприязън.

Хорис Кю сви устни.

— Не говори за кучето — каза той.

— Но то почти ме позна. Не видя ли? То ще си спомни, рано или късно, помни ми думите.

— Бъди сигурен, че ще ги запомня.

Те пресякоха моста, който свързваше острова със сушата и тръгнаха към западните гори.

— Какво ще бъде по-различно, ако той наистина си спомни? — продължи Хорис. — Мийкс е мъртъв и повече няма да се върне.