Тери Брукс - Вълшебната кутия

— Този път чашата преля, просто преля! — гневно заяви той.

Без да спира, Куестър закрачи към масата, като мърмореше толкова напористо, че присъстващите в трапезарията останаха втренчени в него. Придворният вълшебник бе облечен в своите неповторими сиви одежди, украсени с ярки цветни парчета плат; беше препасан през кръста с тъмночервен колан и имаше осанка на парцаливо плашило: висок и слаб, с развети коси и брада, сякаш направени от клечки и слама. Веднага се забелязваше, че той би могъл да бъде и по-добре облечен и спретнат поне що се отнася до нови одежди и подстрижка около ушите, както Бен се беше опитал да предложи неведнъж — но Куестър не виждаше смисъл да променя онова, с което се чувстваше удобно и така и не направи нищо. Той беше благ и любезен и не се поддаваше лесно на пристъпи на ярост. Затова беше много странно да го видиш толкова възбуден, колкото беше сега.

Куестър спря пред тях и отметна одеждите си назад, сякаш, за да се отърси от онова, което го измъчваше в тази чудесна лятна утрин.

— Той се върна! — оповести вълшебникът.

— Кой се върна? — попита Бен.

— Върна се и изобщо не се разкайва за това, което е направил! Няма и капчица срам у него, дори и капчица! Той е дошъл пред портите толкова дързък, простете, и съобщава, че е тук! — Лицето на Куестър почервеня, докато говореше и доби застрашително тъмночервен цвят. — Мислех, че го виждаме за последен път преди около двайсет години, но като в онази поговорка — черен гологан загубва ли се!

— Куестър — Бен се опита да вземе думата. — За кого говориш?

В погледа на Куестър святкаха искри:

— Говоря за Хорис Кю!

Сега и Абърнати скочи на крака.

— Този мошеник! Не би дръзнал да се върне! Той беше изпратен на заточение! Куестър Тюс, явно си постоял на слънце повече, отколкото трябва!

— Чувствай се свободен да се разходиш до долу и сам да погледнеш! — Куестър хладно му се усмихна. — Представя се за молител, дошъл да потърси прошка от Великия господар. Иска да се отмени наказанието му. Иска да се върне обратно на Отвъдната земя!

— Не! — Отрицанието на Абърнати се изтръгна от него подобно на изръмжаване. Той настръхна и се извъртя към Бен. — Велики господарю, не! Не се срещайте с него! Не му позволявайте да влезе! Незабавно го отпратете!

— Ако бях на ваше място, нямаше да го отпратя! — рязко рече Куестър, като се понесе напред, за да застане до кучето. — Аз бих го заловил и хвърлил в най-дълбокия и тъмен затвор, който намеря. Бих го заключил и след това бих хвърлил ключа!

Уилоу бе слязла по стълбите към залата и сега седеше до Бен. Тя му отправи въпросителен поглед, докато слушаше, но кралят успя само да вдигне рамене, за да изрази собственото си недоумение.

— Почакайте малко — прекъсна той Куестър накрая. Буниън бе единственият, който не показваше с нищо какво мисли и продължаваше да седи срещу Бен с безразличната си широка усмивка на лицето. — Не разбирам нищо. Кой е Хорис Кю?

— Вашият най-ужасен кошмар! — изсумтя Абърнати, сякаш това обясняваше всичко.

Куестър Тюс бе съвсем малко по-словоохотлив:

— Ще ви кажа кой е той. Хорис Кю е най-големият размирник, който някога е съществувал! Един нископоставен фокусник, но и притежател на достатъчно магическа сила, за да се забърка в някоя неприятност. Мислех, че сме се отървали от него, но трябваше съм по-предвидлив! Абърнати, спомняш ли си случая с кравите?

— Случаят с кравите ли? — заинтересува се Бен.

Вглъбен в своята тирада, Куестър не го чу.

— Хорис заяви, че ще се опита да осъществи контакт с кравите, за да въздейства по-пълноценно върху техните млекодайни качества и тогава нещата надминаха всякакви граници. Магическите му усилия докараха бедните създания до необуздан бяс. Те се освободиха и се втурнаха из цялата страна, изпотъпкаха посевите от пшеница, а отгоре на всичко и няколко града. Същото се случи и с кокошките. Този път, както знаеш, той преобърна еволюционния процес и те полетяха като птици, а навсякъде в околността от небето започнаха да се сипят яйца.

Бен широко се усмихна:

— Какво говориш?

— А не забравяй и историята с котките! — рязко рече Абърнати. — Той намери начин да ги организира на ловджийски глутници, с помощта на някакъв налудничав план, за да отърве страната от мишките и плъховете, но цялата работа се оказа удар под кръста, тъй като накрая котките подгониха кучетата! — Абърнати се разтресе.

— Това беше отвратително — съгласи се Куестър, като поклати потвърдително глава към Бен. — Но най-лошото, което той направи, онова, заради което беше заточен, беше магията с бързорастящото растение. То раждаше семена всяка нощ и превърна всичко, на разстояние от осемдесет километра от Сребърния дворец, в същинска джунгла! — Куестър презрително сви ръце. — Отне ни цели седмици, за да проправим път през нея! И докато орязвахме растенията, докато кралят и неговите придворни бяха затворени като в капан в двореца, демоните на Абхаддон се възползваха от отсъствието на Паладин и нападнаха страната неочаквано. Десетки градове и ферми, както и десетки животи бяха погубени. Настана истинска бъркотия.