Тери Брукс: Вълшебната кутия

Така бе създаден Скат Манду и неговите ревностни последователи, онези, които вярваха в думите на един двадесет хиляди — годишен мъдрец, предадени чрез някакъв папагал.

Дори в този момент, това накара Хорис да се усмихне.

Той признаваше един-единствен истински недостатък на характера си — дразнещата неспособност да задържи нещата под контрол, веднъж след като ги е задвижил. По някакъв начин дори и най-внимателно обмисленият план завършваше, излязъл от предначертаната си посока, като оставяше Хорис някъде по пътя. Въпреки че грешката никога не беше негова, изглежда той винаги, необяснимо как, играеше ролята на изкупителна жертва.

Хорис стигна до края на коридора и влезе в една стая, голяма пет квадратни метра, която бе пълна със сгъваеми маси и столове, както и с кошове с памфлети и материали за четене на Скат Манду. Средствата на неговия занаят, достатъчно фураж за сбирки около огъня.

Той погледна отвъд купищата безполезни предмети към единичната обкована със стомана врата в далечния край на стаята и уморено въздъхна. Зад тази врата имаше тунел, който се спускаше на около километър и половина под двора и водеше към гаража със сребристия черен „4-ВД“ джип, към безопасността. Човек, който внимателно планира нещата, не може да няма резервен изход, в случай, че всичко се провали, както се бе случило сега. Хорис не беше очаквал да се възползва от това толкова скоро, но обстоятелствата отново се оказваха срещу него. Той изкриви лицето си. Може би беше добре, че винаги бе подготвен за най-лошото, но този начин на живот беше нетърпим.

Втренчи се в Бигар, който бе кацнал върху кошовете на безопасно разстояние.

— Колко пъти съм те предупреждавал да не се поддаваш на постъпки по съвест, Бигар?

— Много — отговори Бигар и извъртя очи.

— Явно без резултат.

— Съжалявам, но аз съм просто една обикновена птица.

Хорис сметна това за смекчаващо вината обстоятелство.

— Сигурно очакваш да ти дам още един шанс, нали?

Бигар сведе глава, за да не се закикоти:

— Ще ти бъда невероятно благодарен, Хорис.

Изведнъж дългунестата снага на Хорис Кю се преви напред и той заприлича на вълк, готов за скок.

— Това е последният път, в който искам да чуя нещо за Скат Манду, Бигар. Последният. Скъсай всякаква връзка с нашия бивш приятел веднага. Стига интимни откровения. Стига гласове от далечното минало. От този момент ще слушаш само мен. Разбра ли?

Папагалът смръкна. Хорис не разбираше нищо, но нямаше смисъл да му казва това:

— Слушам и се подчинявам.

Хорис кимна.

— Добре. Защото, ако това се повтори, ще те препарирам и ще те поставя в рамка.

Студените му сиви очи разкриваха дълбочината на неговите чувства далеч по-красноречиво, отколкото думите му и клюнът на Бигар се затвори моментално, въпреки резкия отговор, който се готвеше да изрече.

От далечния край на мазето звуците процепиха въздуха — изтръгване на заковани дървени дъски от мястото им. Хорис се вцепени. Вярващите вадеха дъските на пода! Стоманената врата не ги бе задържала за дълго, както си мислеше. Почувства как дихателните му пътища се свиват, когато се спусна не към вратата за тунела, а през кошовете и мебелите към поредица от картини, закрепени на стената. Протегна се към фалшификата на Дега, напипа два гвоздея на позлатената рамка и ги изтръгна оттам. Рамката увисна настрани на скритите панти и зад нея се откри сейф с код. Хорис трескаво набра кода, като слушаше звуците от разгневената тълпа и когато усети, че ключалката щракна, отвори уплътнената стоманена вратичка.

Протегна ръка навътре и издърпа оттам една сложно гравирана дървена кутия.

— Надеждата умира последна — чу той Бигар да се кикоти.

Е, така е, помисли си Хорис — поне в този момент. Тази кутия беше неговото най-голямо съкровище, а той дори не знаеше какво представлява. Беше се натъкнал на нея скоро след като дойде в този свят; това стана при един от онези случайни неочаквани ходове на съдбата, които толкова често се появяваха в забъркването на магиите. Той разбра важното значение на кутията от раз. Това беше творение, рожба на истинска магия, с древната си, заредена с магическа сила гравюра, изпълнена с тайнствено значение. Нещо беше запечатано вътре, нещо с голямо могъщество. Вълшебната кутия — така я бе нарекъл — впечатляваше с плетеницата от символи и надписи, изваяни по повърхността й. Тя нямаше нито отвори, нито капак и каквото и да правеше, той не можеше да разбули загадката. Понякога си мислеше, че дочува нещо да се обтяга в обвивката й, в печатите, които я държаха здраво затворена, но въпреки че правеше фокуси, кутията се съпротивляваше и на най-големите му усилия да открие какво има във вътрешността й.