Тери Брукс - Вълшебната кутия

— Ти ни провали, глупава птицо! Пет години работа отидоха на вятъра! Пет години! Скат Манду беше основата на всичко, което създадохме. Без него, всичко е загубено, абсолютно всичко! Какво си мислеше?

— Скат Манду говори с мен — каза Бигар, вече раздразнен.

— Няма Скат Манду! — изкрещя Хорис.

— Напротив, има.

Широките уши на Хорис пламнаха, а още по-широките му ноздри се разтвориха.

— Мисли върху това, което казваш, Бигар — изсъска той. — Скат Манду е един мъдрец на двайсет хиляди години, който ти и аз измислихме, с цел да убедим неколцина глупци да се разделят с парите си. Помниш ли? Помниш ли плана? Ние го измислихме — ти и аз. Скат Манду, двадесет хиляди — годишен мъдрец, който е съветвал философи и владетели в хода на историята и сега той се е върнал, за да сподели мъдростта си с нас. Това беше плана. Ние купихме тази земя, реставрирахме тази къща и създадохме това убежище за вярващите — бедните, заблудени вярващи — натъжени, отчаяни, но заможни вярващи, които просто искаха да чуят някой да им каже това, което вече знаеха! Това правеше Скат Манду! Чрез теб, Бигар. Ти, една обикновена птица, беше посредникът. Аз вършех цялата работа и управлявах имуществото на Скат Манду в светския живот.

Той задържа дъха си.

— Но в края на краищата, Бигар, Скат Манду не съществува! Нито в действителността, нито в настоящето, нито изобщо някъде някога е съществувал! Съществуваме само аз и ти.

— Аз говорих с него — настояваше Бигар.

— Говорил си с него?

Бигар му хвърли поглед, изпълнен с раздразнение.

— Повтаряш ме. Кой е папагалът тук, Хорис.

Хорис стисна зъби:

— Ти си говорил с него? Ти си говорил със Скат Манду? Ти си говорил с някой, който не съществува? Имаш ли нещо против да споделиш с мен какво имаше да ти каже той? Имаш ли нещо против да споделиш мъдростта му с мен?

— Не бъди толкова отвратителен.

Ноктите на Бигар се врязаха в полирания дървен парапет.

— Бигар, просто ми кажи какво имаше да ти каже той — гласът на Хорис прозвуча като изскърцването на нокти, драскащи върху черна дъска.

— Каза ми да кажа истината. Каза ми да призная, че ти и аз сме измислили всичко за него и за мен, но после аз наистина съм се свързал с него.

Пръстите на Хорис се сключиха пред тялото му.

— Позволи ми да го кажа направо. Скат Манду ти каза да признаеш?

— Той каза, че вярващите ще разберат.

— И ти му повярва?

— Аз трябваше да направя това, което Скат Манду поиска от мен. Не очаквам да ме разбереш, Хорис. Това беше въпрос на съвест. Понякога просто трябва да оставиш чувствата да те водят.

— Правиш късо съединение, Бигар — заяви Хорис. Изгорил си всичките си жици.

— А ти просто не искаш да погледнеш действителността — сряза го Бигар. — Ето защо, запази язвителните си забележки за онези, които се нуждаят от тях, Хорис.

— Скат Манду беше една безпогрешна измама! — Хорис изкрещя думите толкова силно, че Бигар неволно подскочи. — Огледай се наоколо, идиот такъв! Намираме се в свят, където хората са убедени, че са изгубили контрол над живота си; където се случват толкова много неща, че направо ни заливат и където убежденията се постигат най-трудно, а парите — най-лесно. Това е свят, ушит по мярка за някои като нас, просто заредени до горе с възможности да станат богати, да живеят добре, да имат всичко, което някога са искали, а и няколко неща, които не са. Трябваше единствено да поддържаме илюзията за Скат Манду жива. А това значеше да държим вярващите убедени, че илюзията е истинска! Колко последователи имаме, Бигар? Извинявай, колко последователи имахме ? Няколко стотин — хиляди най-малко? Разпръснати по целия свят, но пътуващи редовно, с цел да посетят убежището, да чуят няколко безценни мъдри слова, да платят добри пари за преживяването?

Той дълбоко си пое въздух.

— Нима помисли, дори само за секунда, че ако кажеш на тези хора, че ние сме ги измамили да дадат парите си и да чуят какво ще им каже една птица — независимо от кого птицата твърди, че е научила думите — ще бъде нещо, което те така бързо ще забравят? Представяше ли си, че те ще кажат: „О, това е добре, Бигар, ние разбираме“, и веднага ще се върнат там, откъдето са дошли? Каква шега! Скат Манду трябва да се посмее доста добре именно заради този момент, не мислиш ли?

Бигар поклати главата си с белия гребен.

— Той е недоволен отношението към него, в което е нямало никакво уважение, това е.

Устните на Хорис се свиха.

— Моля те, кажи му от мое име, Бигар, че бих могъл да се отнасям с него и с още по-малко уважение!