Л. Смит: Силата

— Не, чакайте — обади се Адам въодушевено. — Това би обяснило някои неща. Знам, че съзнанието на моята баба се лута постоянно между минало и настояще, но тя беше казала някои неща за родителите ми… Че децата били създали сборище… Всичко се връзва. — Синьо-сивите му очи заблестяха напрегнато.

— Има и нещо друго — намеси се отново Дебора и погледа Ник. — Бабата на Каси каза, че майка ми е щяла да се омъжи за таткото на Ник, но че Черния Джон я накарал да се омъжи за баща ми. Това обяснява защо мама откача, ако някой дори само спомене думата „магия“ и защо звучи някак виновно, когато обяснява как с възрастта Ник все повече заприличвал на баща си. Всичко се връзва.

Каси погледна Ник — той както винаги беше застанал встрани от всички, в един тъмен ъгъл. Беше забил поглед в пода и очите му сякаш дълбаеха дупка в него.

— Да, възможно е — промълви той толкова тихо, че Каси едва го чу. Зачуди се какво има предвид.

— Обяснява и защо се карат постоянно. Родителите ми, имам предвид — добави Дебора.

— Всички родители се карат — сви рамене Крис.

— Всички родители тук са оцелели след връщането на Черния Джон — рече Каси. — Живи са, защото не са отишли да се бият с него. Баба каза, че след раждането на единайсетте бебета за един месец, родителите ни са осъзнали какво всъщност е намислил Черния Джон. Искал е сборище, което да контролира напълно. Искал е сборище от деца, за да може да ги моделира, докато растат. Вие, приятели… — кимна Каси към всички — е трябвало да бъдете неговото сборище.

Членовете на клуба се спогледаха.

— Ами ти, Каси? — попита Лоръл.

— Аз съм се родила по-късно. Кори също, както знаете. Не сме били част от плановете на Черния Джон, били сме обикновени деца. Вие обаче е трябвало да сте негови. Той е нагласил всичко.

— Онези родители, на които това не им харесвало, отишли да се бият с Черния Джон — вмъкна Дебора. — Убили го, запалили го, изгорили и къщата на номер тринайсет, но загинали. Оцелели са само страхливците, които си останали по домовете.

— Като моя баща — каза рязко Сюзан и вдигна поглед от ръцете си. — Много се изнервя, когато някой спомене Мемориала за Виетнам или Титаник или как някой се жертвал, за да спаси друг. И отказва да говори за мама.

Каси забеляза как и други членове на кръга се стреснаха. На повечето от лицата се изписа разбиране.

— Или моят баща — каза Диана учудено. — Все говори колко била смела мама, но никога не е казвал защо. Нищо чудно, ако не е отишъл и я е оставил да се бие сама… — и тя прехапа устни измъчено. — Ужасно е да научиш такова нещо за баща си.

— Да. Е, при мен е още по-зле — рече Дебора мрачно. — И двамата ми родители не са отишли. Вашите също — обърна се тя към братята Хендерсън, които се спогледаха навъсено.

— Нима останалите, които сме без родители, сме извадили късмет?! — попита Мелани и вдигна вежди.

— Поне знаете, че са били смели — каза кратко Дебора. — Ти, Адам, Лоръл и Ник има с какво да се гордеете. Предпочитам да ме гледа баба или леля, вместо родителите ми да си крещят постоянно, защото се срамуват от себе си.

Каси пак обърна поглед към Ник и видя как лицето му се отпусна за пръв път, откакто го познаваше. Така изглеждаше различен, някак по-нежен, по-уязвим. В същия миг той вдигна поглед, очите им се срещнаха и Ник забеляза, че тя го наблюдава. Каси искаше да отмести поглед, но не можеше, и за нейна изненада, този път у него не се четеше враждебност. Устните му се разтегнаха в лека, иронична усмивка и на нея й се прииска да му се усмихне съчувствено.

После осъзна, че Фей ги гледа. Обърна се и бързо заговори на всички:

— Родителите ви са били убити, защото не са били заедно. Или поне така каза баба. Каза и че сега ние сме в опасност и че той отново е жив — че е истински, дишащ човек. Няма да е с белези от изгаряне, няма да прилича на чудовище и когато го видим, може би няма да го познаем. Трябва обаче да сме готови за него.

— Защо? — попита Адам. Гласът му прозвуча прекалено силно в изведнъж притихналата стая. — Какво според нея може да се направи?

Каси вдигна ръце. Двамата с Адам вече нямаха тъмни тайни, но щом го погледнеше, усещаше… връзка помежду им. Нова връзка, на двама души, които са минали през огън и са станали по-силни. Между тях винаги щеше да има разбиране.

— Нямам представа какво е намислил — отвърна тя на Адам. — Баба ме предупреди, че ще ни подмами и ще ни накара да го следваме, както е направил с нашите родители. Как обаче , не знам.