Марк Олдън - Силата ТЕ

ТЕСпоред китайците това е връзката между „ин“ и „ян“, или резултатът от взаимодействието между позитивните и негативните сили в живота. Понякога се нарича „силата“.

БушиЯпонски воин, който следва закона на „бушидо“, придържащ се към честта, верността, дълга и подчинението.

Манила

За тринадесет години подпалвачът Леон Баколод беше убил тридесет и седем души.

Самият той нито бе раняван, нито пък арестуван. Дължеше късмета си на Дева Мария, на която винаги се молеше.

Дребен, двадесет и една годишен филипинец, Баколод приличаше на момче със зализаната си, ниско подстригана коса. Заради вродената цепка на небцето се хранеше и преглъщаше трудно. Преди да подпали пожар, той оставяше цветя на Нашата Дева в църквата „Куяпо“. Молеше се тук с броеница в ръце пред Черния Назарянин — статуя на Христос в естествен ръст от черно дърво, изваяна през седемнадесети век от мексиканските индианци и донесена в Манила от един испански галеон.

Религията бе страст и бягство за Баколод. Вярата му беше екзалтирана и му носеше успокоение.

В една влажна мартенска нощ той излезе от църквата „Куяпо“, прехвърляйки зърната на бамбуковата си броеница. Беше облечен със сива фуражка, светлосива риза и тъмносив панталон — униформата на пазач от „Таалтекс Индъстрийз“. Носеше пазарска торба от „Ръстън“, известен манилски универсален магазин, където доскоро беше пазач, но го уволниха, защото имаше навик да крие дребни предмети в слиповете си, преди да си тръгне от магазина.

Под брадичката му имаше лейкопласт с цвят на човешка плът. Днес се бръсна три пъти. Избръсна си и краката. И ръцете. Даже пръстите.

В пазарската торба носеше половин галон бензин, чифт гумени ръкавици, пакет „Голоаз“ и няколко кутии кибрит. Беше сложил вътре и синя рокля, черни обувки с каишки, сутиен с подплънки, червена кожена чантичка и черна перука.

Баколод караше червения си датсун на юг по булевард „Роксас“, следваше извивките на Манилския залив извън града, минаваше покрай ярките светлини на луксозните крайбрежни хотели и на Културния център, прострял се на 1700 акра пресушени блата край залива. С музеите, изложбените зали и театрите си Центърът представляваше цял град. Имелда Маркос, по онова време кмет на Манила, го построи с милиони долари. Леон я боготвореше почти колкото Светата Дева.

Когато един мюсюлманин, собственик на ресторант, се осмели да твърди, че госпожа Маркос никога не подарява нещо, което преди не е откраднала от други, той го изхвърли от бизнеса с пожар, отнел живота и на трима виетнамски автобусни шофьори. Година по-късно подпали дома на един политически противник на Маркос, паралитик, който загина в пламъците заедно с двете си внучета. Баколод наблюдава пожара от апартамента си в Китайския квартал, където живееше заедно с една проститутка джудже. Тогава двамата ядоха гуава 1 1 Американски жълтеникав плод с форма на круша. — Б.пр. и пиха сок от захарна тръстика. Подпалвачът беше лоялен към страната и управляващите я.

Криминалното му поведение обаче беше доста ексцентрично. То не беше с установен график, не беше редовна работа. Изпълняваше поръчки на земевладелците и други бизнесмени, които го наемаха да подпалва имотите им заради застраховките. От друга страна, когато го обхванеше неистовото желание да подпали пожар, нищо не можеше да го спре.

Майка му беше проститутка и не се интересуваше от детето си, особено пък заради проклятието на небцето и епилепсията му. Остави го в дом за деца с психични разстройства и изчезна. Там големите момчета го изнасилваха, но престанаха, когато той поля водача им с газ и го подпали жив. Леон Баколод напусна дома, изцяло обсебен от огъня и обзет от силно желание да унищожава.