Марк Олдън - Силата ТЕ

С чанта в ръка той излезе от датсуна и заключи вратата, после провери дали всичко е наред. За шестте месеца като пазач в „Таалтекс Индъстрийз“ беше обиран два пъти. Така се раздели с касетофон, ботуши от гущерова кожа, черно кожено яке и малка нефритова статуя на Девата, залепена на таблото. Някой се бе изпарил и с персоналния компютър, който самият Баколод бе задигнал от „Таалтекс Индъстрийз“.

Всичко, освен компютъра, му беше подарено от Хузиана де Вега. Той се чувстваше ужасно заради това, че е изгубил подаръците й. Крадецът вероятно беше някой друг пазач. Пазачи имаше навсякъде из ЗСТ.

Като се изключат тези загуби, Баколод си харесваше работата. Беше нещо далеч по-добро от предишното му занимание, когато крадеше надгробни камъни, изстъргваше надписите и ги продаваше на половин цена. В ЗСТ му харесваха чистият въздух и забавеният ритъм, които не се срещаха в града.

На върха на планината нямаше проблеми с тълпите, толкова обичайно явление в Манила, където населението бе достигнало осем милиона и продължаваше да расте. Филипинците не контролираха раждаемостта. Това може би се дължеше на строгото им католическо възпитание или на обичайното азиатско желание за сигурност на стари години в едно голямо семейство. Както казваше Хузиана де Вега, филипинците не вярваха в семейното планиране, а в семейното засаждане.

Леон Баколод застана до датсуна в тъмния паркинг и погледна часовника си — златен „Патек Филип“ със стрелки от скъпоценни камъни. До миналия месец никога не беше притежавал толкова красива вещ. Часовникът бе подарък от Хузи за двадесет и първия му рожден ден. Тя го беше откраднала от един клиент, хонконгски бизнесмен. Взела го на заем, както тя каза, след като чрез една изключително страстна целувка му вкарала в устата приспивателно.

Отзад имаше надпис на китайски. Някакви романтични глупости от съпругата на бизнесмена. Той смяташе да ги изтрие.

11:30 през нощта.

Не трябваше да закъснява. Тази работа беше голяма. Най-важният пожар в живота му. Сладкодумният и грациозен китаец, който го нае, бе съвсем ясен. Никакви грешки, каза му той. Няма да се оправдаят никакви погрешни стъпки или неправилно преценени удари.

Китаецът му каза, че е получил обещание за чиста работа и не очаква нищо по-малко.

От това напрегнатият подпалвач се почувства малко неловко. За никого не беше тайна, че сладкодумният китаец членува в главната хонконгска Триада.

Триадите. Най-мощното престъпно общество в целия свят. Когато са ти враг, светът е направен от стъкло. Няма къде да се скриеш.

Когато се съгласи да подпали пожара, Баколод се учуди дали езикът му не е изпреварил мозъка. Можеше ли да си легне с таралеж в гащите? За минута-две сериозно си мислеше да се откаже от работата с китаеца. Наистина той беше опитен подпалвач и можеше да влезе в ЗСТ, без да събуди подозрения. Но сега едва си поемаше дъх.

Най-накрая се съгласи да изпълни поръчката. Парите бяха основен фактор. „Ще ти платим с американски долари — каза китаецът. — Истински долари, а не филипински песос.“

Баколод и Хузиана де Вега харчеха много, пилееха парите, сякаш те растяха по дърветата. Тя щедро му правеше подаръци, носеше само нови дрехи и купуваше скъпи лекарства за хипофизната си жлеза, причината, поради която беше джудже. Плащаше на бармани, таксиметрови шофьори и екскурзоводи, които й осигуряваха нови клиенти, търсещи нещо необичайно в еротичните си приключения.

Доста скъпо им излизаше и пристрастяването й към наркотиците. Един от редовните й клиенти, уредник в Музея на изящните изкуства, веднъж й даде „скоростни топки“. Сега дребната курва почти по цял ден пушеше смес от хероин и кокаин. Баколод мразеше наркотиците. Само от две дръпвания започваше да му се гади.

Марихуаната му беше напълно достатъчна. Най-добрите — Златната Кона, Моуи Уоуи, Маслото Пуна — се внасяха от Хаваите, но все пак струваха по-малко от „скоростните топки“.

Със своите пари Баколод поддържаше колата си и залагаше на боеве с петли. От 7000 филипински острова той си избра остров Хузи, надявайки се да се измъкне от претъпканата Манила. Поръча специални мебели — ръчна изработка, пригодена за лилипутските размери на Хузи. Би направил всичко, за да бъде тя щастлива.

Обсъждаха пътуване до Лас Вегас, с едно отклонение до Дисниленд в Южна Калифорния. Мислеше да си купи и нова кола. Тъй че когато Леон Баколод каза „да“ на китаеца, той си мислеше най-вече за парите. Както и за удоволствието от подпалването на пожара. Какъвто и да е пожар, когато и да е.