Марк Олдън - Силата ТЕ

Самата мисъл за пламъците го караше да се разтреперва. В тези случаи се възбуждаше сексуално. Джуджето Хузиана де Вега го предупреди за някои мъже, които се чукали до смърт.

— Няма да се изненадам — каза тя, — ако някой ден свършиш и пукнеш едновременно.

Тя можеше да го разсмее, когато говореше за сцепеното му небце. Казваше му, че проблемът с говора бил причинен от пишката му. Била толкова голяма, че му измествала езика.

Леон Баколод напусна покрайнините на Манила малко преди 11 часа.

Извън града температурата рязко спадна. Хладният нощен въздух с миризмата на орхидеи и мокри от дъжда бамбукови гори беше доста приятен. Разноцветни пеперуди танцуваха на светлините на фаровете. Той се усмихна, когато огромен сребърен орел разкъса с клюн и нокти мъртъв питон край магистралата.

Пътищата бяха още мокри след вчерашния мусон. Шофирането обаче не беше проблем, тъй като Баколод познаваше добре околностите. Вече не го притесняваше движението в огромния град с мръсните му улици и шантавите шофьори. Шофьорите в Манила бяха неразумни и изкарваха акъла на всеки, който се появеше по улиците — пеш или с кола. Хузи ги наричаше творци на чудеса, твърдейки, че е цяло чудо, когато те не ударят някого.

Баколод мина покрай порутени колиби, покрай китайското гробище и руините на църкви и манастири, разрушени през Втората световна война. Единствените превозни средства, които видя, бяха два мотоциклета и джип — един от преправените американски джипове от войната, които сега се използваха като частни автобуси.

Десет минути по-късно датсунът излезе от магистралата и пое по неравен планински път.

— По дяволите! — извика той. Най-малката повреда на колата го изкарваше от равновесие. Постоянно се грижеше за датсуна, човъркаше двигателя и го миеше по няколко пъти седмично. Можеше да се вбеси и от най-малката драскотина.

Радиото в колата бе настроено на бейзболен мач от стадион „Ризал“. Баколод предпочиташе джай лай. Всички филипинци страстно следяха играта. Но новото правителство я забрани, твърдейки, че е порочна. По същата причина бяха затворени и всички казина.

Той мразеше новото правителство и особено ненавиждаше госпожица Акино, твърдоглавата стара мома, която го ръководеше. На пръв поглед шибаната лицемерка приличаше на ангел, слязъл на земята. Баколод не вярваше, че някой може да бъде напълно чист. Акино беше политик. Поради това можеше да е само измамница и симулантка — дървено пени, което се прави на диамант.

Фаровете на датсуна осветиха табела сред боровете: „Зона за свободна търговия — «Таалтекс Индъстрийз»; три километра“. Баколод прехапа долната си устна. Три километра. Пусна волана и се хвана за тестисите.

Продължи по мръсния път през гората и после нагоре по планинския склон. Изпита известно напрежение, когато влезе в малък тунел, тъй като от тавана му висяха прилепи. Те попаднаха в светлините на датсуна на Баколод и изведнъж литнаха към него. Изкараха му акъла, когато прелетяха край колата и изскочиха от тунела към скритите и предварително избрани места, познати само на тях.

С разтуптяно сърце той натисна газта до край.

Секунди по-късно набра пълна скорост. Стигна до черния асфалт на паркинга, построен върху угаснал вулкан. Беше пристигнал в Зоната за свободна търговия — това бяха двадесет и два акра, изолирани зад тухлени стени и бодлива тел.

Зоната за свободна търговия (ЗСТ) — владение на „Таалтекс Индъстрийз“, американска електронна фабрика, където силициевите пластини се нарязваха на чипове и свързваха електронните платки.

Субсидиите за инвестиции, данъчните облекчения, забраната на профсъюзите и на всичко останало и евтината работна ръка бяха привлекли „Таалтекс Индъстрийз“ във Филипините.

При мисълта за пожара Баколод започна да получава ерекция.

Макар че паркингът беше почти пълен, той без проблеми си намери място. Просто изчака един майстор от предишната смяна — надут филипинец, да изкара потрошеното си рено и да се насочи към тунела. После Леон зае запазеното място на майстора пред долната най-добре прикрита бетонна стена, опасваща паркинга.

Запазените места бяха строго ограничени само за управителното тяло. Много табели посочваха това на английски, испански и тагалонг, най-често използваният филипински диалект. Баколод не се притесняваше, че нарушава правилата на компанията. Като всеки пазач от нощната смяна той паркираше където му хареса — и му се разминаваше, тъй като си тръгваше, преди да се появи дневният мениджър, омразен дребен мюсюлмански бодил.