За кратко настъпи тишина, после Диана отвърна:
— Да. Да… Права си. — Пое си дълбоко дъх, издиша и погледна колебливо Адам. — Е, добре. Хайде тогава… да забравим всичко. Просто… да започнем на чисто.
Един мускул на челюстта на Адам помръдна. Тихомълком той пое ръката, която Диана протегна към него.
Другата си ръка Диана подаде на Каси. Тя я хвана и стисна тънките й, студени пръсти. Искаше й се да се смее и да плаче едновременно. Вместо това се усмихна несигурно на Диана. Погледна Адам и забеляза, че и той се опитваше да се усмихне, макар и очите му да бяха тъмни като буреносни облаци над океана.
— И това ли беше? — избухна Фей. — Вече всичко е наред — цветя и рози? Всеки обича всеки и ще се приберете, хванати за ръка?!
— Да — сопна й се Адам и я изгледа ядосано. — Поне последната част. Прибираме се… Отдавна трябваше да сме го направили.
— Каси има нужда от почивка — съгласи се Диана. Вече не изглеждаше безпомощна и въпреки че на Каси й се струваше по-крехка, от когато и да е, изглеждаше непоколебима. — Всички имаме нужда от почивка.
— А и трябва да повикаме лекар… да се обадим на някого — неочаквано добави Дебора. Тя наклони глава към къщата на номер дванайсет. — Бабата на Каси…
— Ти на чия страна си? — озъби й се Фей.
Дебора само я погледна студено.
Диана стисна ръката на Каси.
— Да, права си. Ще се обадим на доктор Стърн… а Каси може да дойде с мен у дома.
Фей се изкиска, но никой не се засмя с нея. Дори братята Хендерсън бяха сериозни, а издължените им очи — замислени. Сюзан увиваше кичур руса коса около пръстите си, вперила поглед в преплетените ръце на Каси и Диана. Лоръл кимна насърчително, когато Каси я погледна, а студените сиви очи на Мелани блестяха с тихо одобрение. Шон дъвчеше устната си и местеше поглед от човек на човек.
Каси обаче остана изненадана най-много от изражението на Ник. Лицето му обикновено не издаваше никакви емоции, но сега беше силно напрегнато — личеше си, че води яростна вътрешна борба.
Сега обаче не беше моментът да мисли за него. Нямаше време да обърне внимание и на Фей, която кипеше безпомощно, след като плановете й да разцепи сборището се провалиха. Мелани взе думата:
— Искаш ли първо да минем през нас, Каси? Пралеля ми Констанс се грижи за майка ти и ако искаш да я видиш…
Каси закима нетърпеливо. Сякаш бяха минали сто години, откакто беше виждала майка си, откакто беше в изпълнената с червена светлина стая, откакто беше видяла стъклените й празни очи. Сигурно вече беше по-добре, сигурно щеше да обясни на Каси какво се беше случило.
Когато обаче те трите — Мелани, Каси и Диана (Диана така и не пусна ръката й, докато изминаваха краткото разстояние до номер четири), влязоха в къщата, сърцето на Каси се сви. Пралелята на Мелани беше жена с тънки устни и сериозни очи. Тя ги покани мълчаливо в гостната на първия етаж. Един поглед към призрачната фигура на леглото беше достатъчен да накара кръвта на Каси да се смрази.
— Мамо? — прошепна тя, макар и да знаеше, че отговор няма да последва.
Господи, майка й изглеждаше млада . Дори по-млада от обикновено. Плашещо неестествено млада. Сякаш на леглото лежеше някакво момиченце с тъмна коса и големи невиждащи черни очи, което слабо приличаше на госпожа Блейк. Непозната.
Не някой, който щеше да помогне на Каси.
— Не се тревожи, мамо — прошепна Каси и се отдалечи от Диана, за да сложи ръка върху рамото на майка си. — Всичко ще се оправи. Ще видиш. Ще оздравееш.
Гърлото я заболя. После усети как Диана нежно я побутна да си вървят.
— И двете преживяхте много — обърна се Мелани към тях, след като излязоха. — Ние ще се оправим с лекаря и полицията, ако се наложи. С Каси се наспете.
Другите от сборището чакаха на улицата и закимаха одобрително при думите на Мелани. Каси погледна Диана и тя също кимна.
— Добре — рече Каси. Гласът й прозвуча слабо и дрезгаво и тогава осъзна колко е уморена… смъртно уморена. Същевременно й се виеше свят и цялата сцена пред очите й приличаше на сън. Беше прекалено странно да стои тук в малките часове на нощта и да знае, че баба й е мъртва, майка й — в шок, и че няма дом, в който да се прибере. Въпреки това на улицата нямаше възрастни, нямаше хаос — само членовете на кръга и зловещо спокойствие. Да, наистина , защо нямаше никакви родители? Все някой трябваше да е усетил, че става нещо.
Къщите на „Кроухейвън Роуд“ обаче стояха затворени и мълчаливи. По пътя за къщата на Мелани, на Каси й се стори, че видя у Сюзан да угасва лампа, а в дома на Хендерсън някой да дърпа завеса. И да имаше будни възрастни, те не искаха да се замесват.
Читать дальше