Л. Смит: Силата

Сетне лениво, усмихвайки се леко, тя понечи да тръгне.

— Не.

Беше просто една дума, но тя накара Фей да се закове на място, а всички останали се обърнаха към Адам.

Досега Каси не беше виждала синьо-сивите му очи такива — те сякаш хвърляха сребърни светкавици. Адам пристъпи напред с обичайната си нехайна походка. Нямаше жестокост в начина, по който хвана Фей за ръката, но явно я беше стиснал с железни пръсти, тъй като тя не можа да се измъкне от хватката му и само сведе поглед към ръката му, придавайки си обиден и изненадан вид.

— Каза, каквото имаше да кажеш — обърна се Адам към нея. Говореше тихо, но думите му бяха като нажежена до бяло стомана. — Сега е мой ред. А всички вие — завъртя се и огледа останалите — ще ме изслушате.

— Разказа историята от твоята гледна точка — добави Адам. — На някои места беше близо до истината, но на други изрече откровени лъжи. Нищо обаче не се случи точно така, както го извъртя.

Отново огледа кръга .

— Не ми пука какво мислите за мен — рече той, — но в случая е замесен и друг човек. Тя … Адам погледна Каси, очите му още блестяха — тя не заслужава всичко това, не и след тази вечер.

Някои от членовете на сборището, най-вече Лоръл и Мелани, отместиха засрамено поглед. Другите обаче продължиха да гледат ядосано и недоверчиво.

— И каква е твоята гледна точка? — заяде се Дебора. Изражението й говореше, че е изненадана и че това не й харесва.

— Първо с Каси не се запознахме точно така. Не беше любов от пръв поглед… — Адам замълча и очите му се зареяха в далечината. Поклати глава. — Не беше любов. Тя ми помогна , спаси ме от четирима външни с пистолет. Бяха ловци на вещици — той погледна сериозно братята Крис и Дъг Хендерсън.

— Но тя не е знаела… — започна Дебора.

— Тогава не знаеше какъв съм. Не знаеше и каква е тя самата. За нея вещиците бяха герои от приказките. Каси ми помогна, защото имах нужда от помощ. Онези бяха по петите ми. Помогна ми да се скрия в една лодка и ги отпрати в друга посока надолу по плажа. Опитаха се да я накарат да им каже къде съм, дори й причиниха болка, но не ме издаде.

Настъпи тишина. Дебора, която най-много се възхищаваше на физическата смелост, изглеждаше объркана и изражението й малко се отпусна.

Фей обаче се заизвива като риба, която се опитва да се откачи от кука. Лицето й се изкриви в гримаса.

— Колко сладко! Смелата героиня! И ти просто не й устоя, така ли?

— Не ставай глупава, Фей — сряза я Адам и разтърси ръката й. — Нищо не сме правили. Просто… — отново поклати глава. — Благодарих й. Исках да я уверя, че винаги ще помня какво направи за мен. Не забравяйте, че тогава още я смятах за външен човек. Не бях чувал външен да е правил подобно нещо за някого от нас. Тя беше мило, непознато момиче, тихо и красиво и аз исках да й благодаря. Докато я гледах обаче изведнъж усетих, че сме свързани по някакъв начин. Сега звучи глупаво, като че ли виждах как нещо ни свързваше…

— Сребърната нишка — прошепна Каси. Очите й бяха пълни със сълзи и не осъзна, че го каза на глас, докато не видя как всички се извърнаха към нея.

Мелани вдигна вежди и Диана изглеждаше изненадана, може би защото най-накрая Каси наруши дългото си мълчание. Розовите устни на Сюзан оформиха буквата „О“.

— Да, наистина приличаше на нишка — каза Адам и отново впери поглед в далечината. — Не знам… Почувствах се объркан. Но й бях много благодарен и ми се прииска да ми е приятел. Помислете си само. Външен да ми бъде приятел! — Чуха се възбудени и слисани възклицания. — И — продължи Адам като гледаше Диана право в очите — затова й дадох халцедоновата роза, която ти ми подари.

Този път никой не каза нищо. Мрачно мълчание.

— Като символ на приятелство, начин да й върна дълга — обясни Адам. — Реших, че ако изпадне в беда, ще го усетя чрез кристала и може би ще успея да й помогна. Затова й го дадох. Нищо повече. — Той погледна Фей предизвикателно, а после изгледа кръга дори още по-предизвикателно. — Само че… ами да, вярно е, целунах я. Целунах ръката й.

Лоръл примигна. Братята Хендерсън погледнаха изпод вежди Адам, сякаш му казваха, че е луд, но пък че е негова работа кои части от тялото на момичето е решил да целува. Фей се опита да запази надменния си поглед, но не й се получи.

— После си тръгнах от Кейп Код — каза Адам. — Не съм виждал Каси до деня, в който не се върнах за посвещаването на Кори, без да знам, че ще бъде посвещаването на Каси. Има още нещо много важно. Когато се запознах с Каси, така и не й казах кой съм или откъде съм. Не й казах името си. Когато е дошла тук и е написала стихотворението си, тя не е знаела нищо за мен. Нито че с Диана сме заедно. Не и до онази нощ, когато се появих на плажа.