Бузите на Диана бяха мокри, но това, изглежда, я изненада.
— Нали какво ?
— Нали съм лоша — повтори Каси, осъзнавайки ужасната, грозна истина в тези прости думи. — Нали аз съм виновна за смъртта на Джефри Лавджой. — Цялото сборище се взря в нея слисано.
— Чакай малко — намеси се Мелани. — Обясни едно по едно.
— Винаги, когато някой използваше черепа, се освобождаваше тъмна енергия, която убиваше някого — започна Каси бавно. — С Фей си играхме с черепа преди Джефри да умре. Ако не бях аз, тя нямаше да го намери и Джефри щеше още да е жив. Следователно аз съм виновна.
Очите на Диана се оживиха.
— Но ти не си знаела ! — възкликна тя.
Каси разтърси глава.
— Това не е извинение. Не е извинение и за другите по-лоши неща, които направих, смятайки, че всичко това е без значение, защото така и така съм лоша. Имаше значение. Повярвах на Фей и й позволих да ме тормози. — „Освен това запазих хематита“ , помисли си Каси, но нямаше смисъл да повдига тази тема. Сви рамене и се опита да преглътне сълзите си. — Дори й подарих гласа си по време на гласуването. Съжалявам , Диана… Много съжалявам. Не знам защо го направих.
— Аз знам — отвърна Диана разтреперано. — Адам вече го каза… Била си уплашена.
Каси кимна. Всички думи, които напираха у нея от толкова време, се изляха като порой.
— Започнах да й върша разни услуги и после не можех да спра. Имаше все повече и повече неща, с които да ме изнудва. Всичко се обърка. Не знаех как да се измъкна… — Гласът на Каси заглъхна. Видя как Фей изкриви устни, пристъпи напред и се опита да каже нещо. Видя и как Адам я накара да замълчи с един-единствен поглед. После Каси се обърна и срещна погледа на Диана.
На светлината очите й блестяха като два кристала оливин, влажни от сдържаните сълзи, но у тях имаше и… нещо друго. Беше поглед, който Каси не очакваше да види отново, не и насочен към нея. У него имаше болка, да, но имаше и прошка и копнеж. Беше поглед, изпълнен с любов.
Нещо у Каси се пречупи, нещо твърдо и стегнато, което растеше откакто беше започнала да лъже Диана. Тя залитна напред.
След миг с Диана се прегръщаха. И двете плачеха, и двете се притискаха една друга колкото можеха по-силно.
— Толкова съжалявам! Съжалявам за всичко! — изхлипа Каси.
Сякаш мина цяла вечност преди Диана да се отдръпне. После се обърна и се отдалечи в мрака. Каси избърса страните си с опакото на ръката си. Луната висеше ниско над хоризонта и хвърляше златисти отблясъци в косата на Диана.
Тишината беше пълна, с изключение на далечния грохот на вълните на плажа. Всички бяха неподвижни, сякаш чакаха нещо, макар и да не знаеха какво.
Накрая Диана се обърна.
— Мисля, че чухме достатъчно — рече тя. — Разбирам, макар и не всичко, но поне по-голямата част. Чуйте ме всички, защото не искам да повтарям.
Всички замълчаха и се обърнаха в очакване към Диана. Каси изпита чувството, че скоро всичко ще се реши. Диана приличаше на жрица или на принцеса — беше висока и бледа, но с решителен поглед. Излъчваше странно достойнство — аура на величие и сигурност, която противоречеше на болката в очите й.
„Чакам да чуя присъдата си“ , помисли си Каси. Каквато и да беше тя, заслужаваше я. Погледна Адам и видя, че и той беше в очакване. Изражението му не молеше за снизхождение, но Каси знаеше какво изпитва. И двамата стояха пред Диана, свързани от едно престъпление, доволни, че най-накрая всички карти са открити.
— Не искам никога повече да говорим за случилото се тази вечер — започна Диана с тих и спокоен глас. — Никога. След като кажа, каквото имам да казвам, за всички въпросът ще бъде приключен. — Тя погледна Адам, но избягна погледна му. — Мисля… — продължи бавно, — че знам как си се чувствал. Понякога се случват такива неща. Прощавам ти. А ти, Каси… Ти имаш още по-малко вина. Няма как да си знаела. Не обвинявам никого от вас. Искам само…
Каси си пое накъсано въздух и я прекъсна — не можеше да се сдържа повече.
— Диана — каза тя, — искам да знаеш нещо. През цялото време вътрешно бях бясна и ревнувах, защото Адам беше твой, не мой. Дори и тази вечер. Това обаче е минало… Наистина. Сега искам само ти и Адам да сте щастливи. За мен няма нищо по-важно от теб и обещанието, което дадох. — За миг се зачуди дали наистина Адам беше по-малко важен, но тя загърби тази мисъл и заговори открито и убедено. — И двамата с Адам… дадохме това обещание. Дай ни още един шанс да го спазим… Само още един шанс… — Диана отвори уста, но Каси продължи, преди тя да успее да каже нещо: — Моля те , Диана. Трябва да знаеш, че можеш да ми имаш доверие… Че можеш и на двама ни да имаш доверие. Позволи ни да ти го докажем.
Читать дальше