Л. Смит: Силата

— Ето защо сте скрили от всички, че се познавате. За да се промъквате зад гърбовете ни и да се срещате тайно — нападна ги отново Фей.

— Нямам представа за какво говориш — отвърна сковано Адам и сякаш му се искаше отново да я разтърси. — Не сме се промъквали зад гърбовете ви. Първият път, когато разговаряхме насаме, беше в нощта, когато се обърка церемонията с черепа в гаража на Диана. Да, онази нощ, когато малките ти шпиони са ни наблюдавали, Фей. Знаеш ли обаче какво ми каза Каси по време на този първи разговор насаме? Призна, че е влюбена в мен и че знае, че това е грешно. Че откакто научила истината, откакто знае, че не съм някакво случайно момче от плажа, а приятелят на Диана, тя се бори с чувствата си. Дори се закле… с кръв… да не покаже по никакъв начин, нито с дума, поглед или дело, какви чувства изпитва към мен. Не искаше Диана да разбере и да се почувства зле или пък да я съжалява. Това да ти звучи като поведение на някой, който се промъква зад гърбовете на другите?

Членовете на кръга бяха вперили поглед в него. Мелани попита:

— Чакайте да видим дали съм разбрала правилно. Казваш, че обвиненията на Фей са неоснователни?

Адам преглътна.

— Не — отвърна. — Не казвам това. Онази нощ на скалата… — Той замълча и преглътна пак, а гласът му стана дрезгав. — Не мога да обясня какво се случи. Знам само, че аз съм виновен, не Каси. Тя се опитваше по всякакъв начин да ме избягва, да стои настрана. Когато обаче останахме насаме, изпитахме силно привличане един към друг. — Той погледна открито Диана, въпреки че на лицето му беше изписана неподправена болка. — Не се гордея със себе си, но никога не съм искал да те нараня. А Каси е напълно невинна. Единственото, което искаше да ми каже онази нощ, беше, че ми връща халцедоновата роза и че иска да ти я предам. През цялото време тя се държа честно и достойно. Независимо какво й струваше. — Устните му се извиха в горчива гримаса. — Само ако знаех, че змията я изнудва…

— Моля, моля! — прекъсна го Фей, а златистите й очи заблестяха опасно.

Адам отвърна на погледа й по същия начин.

— Точно това е думата, нали, Фей? Изнудване. Малките ти шпиони са ни видели онази вечер, когато се сбогувахме и се заклехме никога повече да не оставаме насаме. Ти обаче реши да се възползваш максимално от ситуацията. Знаех, че между вас с Каси става нещо, но не се досетих какво може да е. Изведнъж забелязах, че Каси е уплашена до смърт. Защо обаче не дойде да сподели какво си намислила… — гласът му заглъхна и той се извърна към Каси.

Тя поклати глава, без да продума. Как да му обясни?

— Не исках да те замесвам — промълви тя. — Страхувах се да не кажеш на Диана. Фей твърдеше, че ако Диана разбере…

— Какво? — попита Адам. Каси поклати отново глава и Адам разтърси пак Фей за ръката. — Какво, Фей? Че ако Диана разбере, това ще я убие? Че сборището ще се разпадне? Това ли каза на Каси?

Фей се подсмихна.

— И да съм й го казала, то си е истина, нали? Поне така се оказа. — Фей отскубна ръката си.

— Използвала си обичта й към Диана. Принудила си я да ти помогне да намериш черепа, нали? На бас, че се е наложило доста дълго да я убеждаваш.

Беше само предположение, но попадна право в целта. Каси се усети, че кима.

— Разбрах къде е черепът…

— Но как! — прекъсна я Диана бързо. За пръв път се обърна директно към Каси. Тъмните мигли на ясните й зелени очи бяха натежали от сълзи.

— Беше както Фей каза — промълви разтреперано тя. — Първо проверих в шкафа от орех. Помниш ли онази нощ, когато останах да преспя у вас? Ти се събуди и видя, че съм в стаята ти. Черепът не беше там и реших да се откажа, но после сънувах един сън. Накара ме да си спомня нещо, което бях прочела в твоята Книга на сенките . Как лош предмет може да бъде пречистен като бъде заровен в пясък. Затова отидох на плажа и намерих черепа под един кръг от камъни.

Каси замълча, погледна Фей и заговори по-уверено.

— Когато го взех в ръце обаче, осъзнах, че не мога да го дам на Фей. Просто не можех. Тя обаче ме беше проследила и ми го взе.

Каси си пое дълбоко въздух и се насили отново да погледне Диана. Очите й я молеха да разбере.

— Знам, не трябваше да й позволявам да го вземе. Трябваше да й се опълча. И тогава, и после. Само че бях слаба и глупава. Сега съжалявам. Иска ми се още в началото да ти бях разказала всичко, но се страхувах, че това ще те нарани… — гласът й се задави от сълзи и погледът й се замъгли. — Онова, което каза Адам… Че всичко е станало по негова вина… Трябва да знаеш, че не е вярно. Аз съм виновна. На танците по случай Хелоуин се опитах да го накарам да ме целуне. Не бях на себе си и си мислех, че няма значение. Нали така и така съм лоша.