Л. Смит: Силата

— Хайде, целуни я — подтикна ги Крис.

Лоръл го удари. Всички членове на кръга гледаха с жив интерес.

Адам ги огледа и целуна Каси официално по бузата. Чу се недоволно ръмжене и той използва момента да прошепне на Каси незабелязано: „По-късно“. Това я накара да се чувства приятно нервна.

„Ще се справя ли с Хърн?“ зачуди се тя и отправи поглед към косата му с толкова различни цветове — тъмна като гранат, светла като бодлива зеленика, изпъстрена със златисти отблясъци на слънчевата светлина. „Май ще ми се наложи“ , помисли си тя. „До края на живота си“, беше казала Мелани. „Може би до края на много животи.“

Поради някаква причина тази мисъл я накара да погледне Фей и Диана.

Не знаеше защо, но после се сети. Слънчева светлина. Златна слънчева светлина, аромат на жасмин и лавандула, смеещ се, пеещ глас. Кейт. Косата на Кейт имаше нереалния цвят на косата на Диана. Сега обаче Каси осъзна, че смеещите се закачливи очи бяха като на Фей.

„Била е прародител и на двете им“ , помисли си Каси. Все пак те са братовчедки, имат много общи прародители.

Нещо вътре в нея сякаш се усмихна и тя се запита дали Мелани не беше права. Дали не споделяха повече от един живот. Може ли една душа да се връща много пъти на Земята? И ако е така, може ли една душа да се раздели на две?

— Според мен — обърна се тя изведнъж към Диана, — двете с Фей ще трябва да се научите да се разбирате. Мисля, че… се нуждаете една от друга.

— Разбира се — отвърна Диана, сякаш беше очевидно. — Но защо?

„Имам една откачена теория“ , помисли си Каси. Само че не можеше да й каже или поне не в момента. Може би утре.

— Ще нарисувам нова картина — добави замислено Диана — за колекцията си. Какво мислиш за муза с вдъхновено изражение, застанала сред луната и звездите?

— Идеята е добра — отвърна притеснено Каси.

— Налага се да решим — прекъсна ги Мелани — какво ще правим с инструментите на посветените. Имаме сила, сборището има сила и трябва да решим какво ще правим с нея.

— Нищо подобно, трябва ни купон — обори я Дъг. — Да компенсираме за всички рождени дни, които изпуснахме. С Крис така и нямахме подобаващо тържество, както и Шон и Лоръл…

— Природата! — заяви Лоръл на Мелани. — Това трябва да е първата ни кауза.

— За мен също нямаше купон — изтъкна Сюзан и елегантно махна опаковката на едно шоколадче.

Фей разглеждаше рубиненочервените си нокти на слънчевата светлина.

— Има някои хора, които искам да омагьосам… — рече тя.

Каси отправи поглед към всички тях — нейното сборище се смееше и спореше, обсъждаше разни неща.

Потърси с очи Ник. Той се беше облегнал назад с развеселено изражение. Улови погледа й и й намигна.

После се обърна към Диана и ясните й зелени очи проблеснаха към нея за миг.

— Да, да се погрижим за природата — обърна се тя към Лоръл. — Трябва обаче да помислим как да оправим отношенията си с външните.

Каси погледна Адам и видя, че и той я гледа. Пое ръката й, обгърна я с пръсти и сега и двамата държаха халцедоновата роза.

Каси сведе очи към преплетените им пръсти. Сякаш отново видя сребърната нишка — тя обви двете им ръце и ги обвърза. Това обаче не беше всичко. Още сребърни нишки сякаш се стрелнаха на всички страни като паяжина, докоснаха членовете на кръга и ги обляха със сребърна светлина. Всички бяха свързани, всички бяха част от едно цяло. Светлината засия около тях и докосна земята, небето и морето.

Небе и море, защитете ме от беди. Земя и огън, сбъднете моите мечти.

Вече го бяха направили. И щяха да продължат и в бъдеще. С вътрешното си око Каси осъзна, че кръгът беше част от нещо по-голямо. Приличаше на спирала, която се виеше до безкрай, обгръщаше всичко около тях и докосваше звездите.

— Обичам те — прошепна Адам.

От центъра на кръга , Каси се усмихна.