Л. Смит - Силата

— Да, отговори! — насърчи я Дъг.

— Три е хубаво число — добави Лоръл и се усмихна дяволито.

Фей въздъхна тежко.

— О, защо не? — измрънка тя и погледна встрани.

Диана вдигна очи към Каси.

— Добре — рече тя.

Каси я прегърна.

Диана отметна кичур светла коса на гърба си.

— Имам една задача за теб — обърна се към Каси тя. — Вече си водач, Каси, но никой друг не може да го направи. Би ли отишла да изровиш кутията, която ти дадох в Нощта на Хеката?

— Кутията от ритуала на доверието? Време ли е да я изровим?

— Да — отвърна Диана. — Време е. — Погледна Мелани и Мелани закима, очевидно посветена в тайната.

Каси премести объркано поглед от едната към другата, но после слезе по пътя да вземе кутията, придружена единствено от подскачащия зад нея Радж. Беше прекрасно да се разхожда сама и да знае, че нищо няма да й се случи. Започна да копае в пясъка до голямата скала, където беше заровила кутията, и накрая я издърпа. Океанът проблесна към нея.

Занесе кутията в къщата на Диана, задъхана от разходката, и й я подаде.

— Какво има вътре? Още инструменти на посветените? — попита Дъг.

— Вероятно е нещо момичешко — предположи Крис.

Диана се наведе над кутията със странно изражение.

— Не си я отворила — обърна се тя към Каси.

Каси поклати глава.

— Е, сигурна съм, че не си — каза Диана. — Знаех, че няма да го направиш. Но исках ти да го разбереш. Както и да е. Това е твое. Онова, което е вътре, също. То е подарък. — Диана издуха сухия пясък от капака и подаде кутията на Каси.

Каси й отправи изпълнен със съмнение поглед и тръсна кутията. Тя изтрополя тихо, сякаш вътре имаше нещо малко. Погледна отново Диана. После колебливо, едва ли не уплашено, я отвори.

Вътре имаше само едно нещо. Малък овален камък, бледосин, със сиви спирали и пръснати навсякъде малки кристали, които проблясваха на слънцето.

Халцедоновата роза.

Всичките й мускули се стегнаха, но очите й останаха спокойни и тя погледна Диана. Не знаеше какво да направи или да каже. Не разбираше. Сърцето й обаче биеше лудо.

— Твоя е — повтори Диана и после, тъй като Каси продължи да стои неподвижно, се обърна към Мелани. — Може би ти трябва да обясниш.

Мелани прочисти гърлото си.

— Ами… — започна тя и погледна Адам, който стоеше неподвижно като Каси. Не беше казал почти нищо през цялата сутрин и сега гледаше Диана безмълвно и втренчено. — Ами… — повтори Мелани. Адам все още не искаше да я погледне, така че тя продължи. — Когато Адам ни разказа как сте се запознали — обясни тя на Каси, — той обясни, че между вас имало връзка… нещо като сребърна нишка. Помниш ли?

— Да — отвърна Каси, стоейки все така неподвижно. Тя също беше вперила поглед в Диана, опитвайки се да разгадае изражението й. Диана отвърна на погледа й ведро.

— Сребърната нишка е нещо реално. В старите легенди се разказва за нея. Онези, които тя свързва, са духовни половинки. Предопределено е да бъдат заедно. Когато с Диана чухме за това, разбрахме истината за теб и Адам — заключи Мелани, очевидно доволна, че не се налага да говори повече на хора, които не искат и да я погледнат.

— Затова се изненадах за Ник — обърна се нежно Диана към Каси. — Защото знаех, че можеш да обичаш истински само Адам. Исках да ти кажа от самото начало, но ти ме помоли да ти дам още един шанс да докажеш, че можеш да бъдеш вярна… Реших, че е добра идея. Не за мен, а за теб. Вече знаеш, Каси, колко си силна. Разбираш ли?

Каси кимна безмълвно.

— Но… Диана… — промълви тя.

Диана примигна и изумрудените й очи се насълзиха.

— Ще ме разплачеш — каза тя. — Каси, напоследък станахме свидетели на толкова безкористни постъпки. Мислиш ли, че не искам и аз да се включа? Вие двамата чакахте месеци наред заради мен. Вече не е нужно.

— Никой не може да направи нищо — вмъкна Мелани съчувствено, но прагматично. — С Адам сте свързани и това е. И за двамата не съществува друг, свързани сте до края на живота си. Може би до края на много животи.

Каси, все още замръзнала, премести поглед към Адам.

Той гледаше Диана.

— Диана, не мога просто… Искам да кажа… Аз винаги…

— И аз винаги ще те обичам — отвърна спокойно Диана. — Ти винаги ще бъдеш много специален за мен, Адам. Ти обаче си влюбен в Каси.

— Да — прошепна Адам.

Каси сведе очи към грапавия малък камък в ръката си. Той блестеше силно и на Каси й се зави свят.

— Хайде, върви при него — рече Диана и я бутна нежно.

Каси обаче не можа да помръдне и той отиде при нея. Изглеждаше замаян, но очите му бяха сини като огрян от слънцето океан. Така й се усмихна, че Каси се изчерви.