Л. Смит: Силата

Каси тръгна по стълбите и си помисли, някак странно развеселено, колко неуместен е железният фенер на стената. Той излъчваше студена, призрачна, червена светлина, малко по-ярка от самата къща. Стъпалата бяха стръмни и сърцето й биеше бясно, когато ги изкачи.

Първата малка спалня беше празна. Както и втората. Оставаше само голямата стая над кухнята.

Каси тръгна към нея, без да се колебае. На прага забеляза, че червеното сияние тук беше по-силно, като повърхността на затъмнената луна.

Продължи напред.

Той беше вътре. Беше толкова висок, че главата му почти докосваше неравния таван. Излъчваше чисто зло. Изражението му беше победоносно и жестоко. „В чертите му — помисли си Каси — се забелязват очертанията на черепа .“

Спря и го погледна.

— Татко — започна тя, — дойдох.

— С твоето сборище — допълни Черния Джон. — Гордея се с теб. — Протегна ръка към нея, но тя се направи, че не я забелязва. — Успя да ги доведеш много изкусно — продължи той. — Радвам се, че проявиха достатъчно разум и те избраха за водач.

— Това е само временно — вметна Каси.

Черния Джон се усмихна. Впери поглед в инструментите на посветените.

— Отиват ти — рече той.

Каси усети как стомахът й бавно се сви панически. Всичко се случваше според плановете му, това се виждаше. Тя дойде и носеше инструментите, които беше търсил толкова дълго, освен това беше на негова територия, в неговата къща. И се страхуваше от него.

— Не е нужно да се страхуваш, Касандра — каза той. — Не искам да те нараня. Може да не се караме. Имаме една и съща цел. Да обединим сборището.

— Нямаме една и съща цел.

— Ти си моя дъщеря.

— Не съм част от теб — изплака Каси. Играеше си с емоциите й, търсеше слабите й места. А с всяка минута ураганът се приближаваше все повече и повече към сушата.

Каси отчаяно търсеше начин да отвлече вниманието му и забеляза нещо зад високия мъж.

— Фей — каза тя. — Не те видях, застанала си в сянката му.

Фей пристъпи възмутено напред. Беше облечена с черна копринена рокля и беше като негативен образ на Каси — тя също беше с диадема, гривна и жартиер. Вирна гордо глава и впери в Каси изпълнени с омраза златисти очи.

— Двете ми кралици — промълви нежно Джон. — Тъмнина и светлина. Двете заедно ще управлявате сборището…

— А ти ще управляваш нас? — прекъсна го Каси рязко. Черния Джон се усмихна отново. — Умните жени позволяват на мъжете да ги управляват.

Фей не се усмихваше. Каси я погледна косо.

Черния Джон явно не забеляза.

— Искаш ли да спра урагана? — обърна се той към Каси.

— Да, разбира се. — Точно затова беше дошла, да чуе условията му. И да се опита да намери слабото му място. Каси зачака.

— Тогава и двете трябва само да се закълнете. С кръв, Касандра. Познаваш тези клетви. — Той протегна ръка към Фей, без да я поглежда. Фей впери за миг поглед в ръката, после се протегна и извади камата от жартиера. Ножът с черната дръжка, който използваха за очертаване на кръговете по земята. Черния Джон го вдигна, после сряза собствената си длан. От раната бавно се процеди тъмночервена кръв.

„Както с Адам — помисли си Каси хаотично и сърцето й ускори ритъм. — Както когато се заклехме с Адам.“

Високият мъж протегна камата към Каси. Когато тя не пристъпи да я вземе, я подаде на Фей.

— Дай й я — нареди той.

Фей взе камата и я връчи на Каси с дръжката напред. Пръстите на Каси бавно се обвиха около дръжката. Фей застана до Черния Джон.

— Това е само кръвна клетва, Касандра. Закълни се, че ще ми се подчиняваш и ще освободя урагана, ще го оставя да се върне в океана. После с теб можем да управляваме заедно.

Виждаше се как камата затрепери в ръката на Каси. Вече нямаше как да успокои пулса си. Знаеше какво трябва да направи, но й трябваше време да се съвземе.

— Как уби Джефри? — попита тя. — И защо?

За миг високият мъж сякаш се изненада, после се съвзе.

— Накарах го да седне за малко. Исках да всея смут между нашия вид и външните — обясни той. После се усмихна. — А и не ми харесваше вниманието, което отделяше на дъщеря ми. Той не беше един от нас, Касандра.

На Каси й се прииска Порша да можеше да види „господин Брансуик“ сега.

— Защо използва Шон? — продължи тя.

— Защото беше слаб и вече носеше камък, на който можех да влияя — отвърна той. — Какви са тези въпроси? Не осъзнаваш ли, че…

Тогава той замълча и се придвижи със скоростта на светлината. Докато говореше, Каси беше хвърлила камата по него. Досега не беше хвърляла нож, но някой от прадедите й явно го беше правил, защото гривната сякаш насочи ръката й и върхът на камата полетя право към сърцето на Черния Джон. Високият мъж обаче беше прекалено бърз. Той хвана камата във въздуха… хвана острието… и го задържа, вперил поглед в Каси.