Л. Смит - Силата

— Разбира се, тигре — каза той и завъртя очи към Каси.

Каси погледна Фей. Тя стоеше встрани от всички, както Ник имаше навика да прави преди.

— Радвам се, че и ти се присъедини към нас — обърна се тя към нея.

Фей вече изобщо не приличаше на стенографка. Буйната й гарвановочерна грива се виеше около раменете й, а черната рокля разкриваше повече плът, отколкото прикриваше. Приличаше по-скоро на пантера или на кралица на джунглата.

Златистите й очи с гъстите мигли срещнаха погледа на Каси и лека усмивка изви ъгълчетата на устата й.

После погледна надолу.

— Поне ще мога отново да си лакирам ноктите червени — изрече лениво тя.

Каси се обърна, за да скрие собствената си усмивка. Това може би беше най-голямото признание, което можеше да чуе от Фей.

— Ако сте приключили с викането и танцуването — обади се Лоръл търпеливо и внимателно, — може ли да си вървим? Ръката на Дебора е счупена.

Каси скочи виновно.

— Защо не каза по-рано?

— О, не е сериозно — отвърна Дебора. Но позволи на Ник и Лоръл да й помогнат да стане.

Докато се прибираха, Каси се сети за още нещо.

Майка й. Черния Джон беше мъртъв, ураганът беше отклонен, но какво щеше да стане с майка й?

— Не можем ли да заведем Дебора при стариците? — обърна се тя към Диана.

— Това е най-добрият вариант — отвърна Диана. — Те знаят много за лекуването. — Погледна Каси и зелените й очи изразяваха разбиране, после хвана ръката й и я стисна.

„Трябва да се подготвя“ помисли си Каси, докато вървяха към номер четири. „Трябва да се подготвя. Може да е мъртва. Може да е в състоянието, в което я оставих последния път… да лежи на онова легло. Може завинаги да остане така.“

„Каквото и да се случи оттук нататък, удържах обещанието си. Спрях Черния Джон. Никога вече няма да я нарани.“

Каси погледна луната, преди да пристъпи в къщата на Мелани. Полумесецът вече беше голям — дебела, щастлива луна. Прие го като добра поличба.

В къщата свещите мъждукаха. Каси се зачуди за миг дали трите стари дами още танцуваха голи-голенички. После видя дневната. Пралеля Констанс седеше сякаш глътнала бастун на кръглото канапе, безукорно облечена и много елегантна. Тя сервираше чай на светлината на свещите на трите си гостенки.

На трите си гостенки…

— Мамо! — извика Каси и се спусна напред, събаряйки един от изящните столове на пралеля Констанс по пътя си. В следващия миг прегръщаше майка си, стискаше я обезумяло на канапето на леля Констанс. И майка й отвръщаше на прегръдката й.

— Мили боже, Каси! — каза майка й няколко минути по-късно и леко се отдръпна да я огледа. — Как си облечена…

Каси протегна ръка към диадемата, която се беше килнала настрани. Оправи я и погледна майка си в очите. Беше ужасно щастлива, че те вече не бяха празни, че виждаха и направо забрави да й отговори.

Гласът на Дебора долетя от коридора, уморен, но горд.

— Тя е наш водач. — А после добави: — Някой има ли аспирин?

— Е, очевидно не е само временно — заяви Лоръл, малко раздразнено. — Та ние все пак те избрахме.

— И ти се доказа — подкрепи я Дебора и отхапа голямо парче от ябълката, която стискаше с ръката без гипса.

Беше на следващия ден. Не бяха на училище заради дребни щети от урагана и изчезването на директора. Наслаждаваха се на нетипично мекото време като си бяха организирали пикник в задния двор на Диана.

— Но тогава ще имаме двама водачи — обади се Крис. — Или Фей вече не е избрана?

— Нищо подобно — заяви Фей смразяващо.

Мелани се размърда замислено, сивите й очи обмисляха нещо.

— И други сборища са имали по повече от един водач. Като първото сборище например. Помните ли, Черния Джон е бил само един от водачите. Ще бъдеш водач, заедно с Фей, Каси.

Каси поклати глава.

— Не и без Диана.

— Хайде сега! — възкликна Дъг.

Ник й отправи развеселен поглед.

— Диана може да не иска подобна чест — каза той.

— Не ме интересува — отвърна Каси, преди Диана да каже каквото и да е. — Няма да бъда водач без Диана. Ще напусна. Ще се върна в Калифорния.

— Вижте, не може всички да бъдете водачи — започна Дебора.

— Защо не? — попита Мелани и се изправи. — Всъщност идеята е добра. Ще бъдете триумвират. Както по римско време. Имали са трима управници.

— Диана може да не иска — повтори Ник с възходяща интонация, сякаш задаваше въпрос. Каси обаче стана и отиде до нея притеснено.

— Ще се съгласиш, нали? — попита тя. — Заради мен?

Диана я погледна, после огледа и останалите членове на клуба .