Л. Смит - Силата

— Не ти прилича, Касандра — рече той. — И определено не това е начинът, по който трябва да се отнасяш с баща си. Сега вече съм ти ядосан.

Не звучеше ядосан, гласът му беше студен като смъртта и отровен. Преди Каси си мислеше, че се страхува, но това не беше нищо. Този път беше истински уплашена. Колената й омекнаха и туптенето на сърцето й разтресе цялото й тяло.

Черния Джон хвърли камата обратно към нея, тя се заби в пода пред Каси и затрепери.

— Всеки момент ураганът ще достигне сушата — продължи той. — Нямаш избор. Никога не си имала. Закълни се, Касандра. Направи го!

„Страх ме е — помисли си Каси. — Толкова ме е страх… “ Носеше инструментите на посветените, но нямаше представа как да ги използва.

— Аз съм ти баща. Прави каквото ти казвам.

„Само ако знаех как да ги използвам… “

— Нямаш достатъчно сила да ми се противопоставиш!

— Напротив — прошепна Каси. В съзнанието й се отвори врата и проблесна сребърна светлина. Като луна, излизаща от сенките, светлината озари всичко. Сега разбра заклинанието за отблъскване на злото. „Призовете онази сила, която е само ваша… Тези сили ще поставят вас над всичкото зло…“

Изведнъж усети дълга линия от вещици да се вие зад нея. Тя беше последната, само една от тях, но цялото тяхно знание й принадлежеше. Тяхното знание и тяхната сила. Думите дойдоха на устните й.

— Сила на луната, аз те притежавам — каза тя разтреперано.

Черния Джон впери ужасено поглед в нея.

— Сила на луната, аз те притежавам — повтори Каси по-силно. — Сила на слънцето, аз те притежавам.

Черния Джон направи крачка назад.

Каси пристъпи към него и затърси следващите думи в съзнанието си. Не тя ги изрече обаче. Друг глас ги каза, глас, който дойде зад гърба й.

— Сила на звездите, аз те притежавам. Сила на планетите, аз те притежавам.

Беше Диана, светлата й коса се развя като при полъх на вятъра. Тя застана зад Каси, висока, горда и слаба като сребърен меч. Сърцето на Каси се разтуптя. Никога досега не се беше радвала толкова, че някой е пренебрегнал думите й.

— Сила на приливите, аз те притежавам. Сила на дъжда, аз те притежавам — каза Адам. Той беше застанал до Диана, косата му блестеше като пламък, като рубини на червеното зарево.

Дебора беше до него, тъмната й грива се виеше около дребното й сърдито и съсредоточено лице.

— Сила на вятъра, аз те притежавам — промълви тя.

Ник се присъедини към нея, очите му заблестяха студено и гнева.

— Сила на леда, аз те притежавам.

И Лоръл:

— Сила на листата, аз те притежавам. Сила на корените, аз те притежавам.

И Мелани:

— Сила на скалата, аз те притежавам.

Всички бяха тук, присъединяваха се към Каси и декламираха заедно с нея. А Черния Джон се сви пред тях.

— Сила на гръмотевиците, аз те притежавам — заяви Дъг.

— Сила на светкавицата, аз те притежавам — извика след него Крис.

— Сила на росата, аз те притежавам — обади се Сюзан и избута дребна фигура пред себе си. Беше Шон. Той трепереше, очевидно беше ужасен да се изправи лице в лице срещу онзи, който беше контролирал съзнанието му. Гласът му прозвуча като писък.

— Сила на кръвта, аз те притежавам!

Черния Джон вече беше до стената на къщата и изглеждаше някак по-малък. Чертите му бяха загубили форма, червеното зарево беше угаснало и сега той изглеждаше черен.

Кръгът на Каси обаче имаше само единайсет членове, не беше пълен. Само пълен кръг можеше да му се опълчи.

Когато писъкът на Шон заглъхна, Черния Джон се изправи. Пристъпи към тях и Каси затаи дъх.

— Сила на огъня, аз те притежавам — изкрещя дрезгав глас и той падна. Каси учудено погледна Фей. Високото момиче сякаш беше станало още по-високо, докато Черния Джон се смаляваше. Фей заприлича на варварска кралица, когато застана пред него. После отиде и застана до Каси. — Сила на тъмнината, аз те притежавам — добави тя и всяка дума режеше като нож. — Сила на нощта, аз те притежавам.

„Сега“ , помисли си Каси. Той беше слаб, ранен, а те бяха заедно. Сега или никога. Това беше моментът да го унищожат.

Нито огънят, нито водата бяха успели досега. Два пъти Черния Джон беше разгромяван, два пъти беше умирал, но винаги се беше завръщал. Ако искаха завинаги да се отърват от него, трябваше да унищожат не само тялото му. Трябваше да съсипят източника на силата му — кристалния череп.

„Само ако имахме по-голям кристал“ помисли си Каси. Те обаче нямаха. Затърси отчаяно в съзнанието си някакъв гранит в Ню Салем… само че гранитът не беше кристал и не можеше да задържи и да фокусира енергия. А и на нея й трябваше не просто голям кристал, а огромен. Толкова грамаден… толкова великански…