Л. Смит: Силата

Сега беше ред на Лоръл и Мелани да придобият изненадано изражение. Очевидно си спомняха нощта на първата церемония с черепа, когато Диана помоли Адам да изпрати Каси и той, след кратко колебание, се беше съгласил.

— Мислеха, че са сами на скалата, но някой ги наблюдаваше. Две малки създания, две мои малки приятелчета… — Фей бавно раздвижи пръстите си с дълги аленочервени нокти, сякаш галеше някого. Изведнъж Каси осъзна истината.

Котетата. Проклетите котета кръвопийци, които живееха в стаята на Фей. Нима тя им казваше, че нейните шпиони са котетата ! Че може да разговаря с тях?

Каси усети как през тялото й премина ледена тръпка, докато гледаше високото тъмно и красиво момиче. Долови нещо чуждо и смъртоносно в очите под гъстите мигли. Дълго време се беше чудила кого има предвид Фей като говореше за „приятелите си“ — онези, които виждаха разни неща и й докладваха. Никога обаче не си беше представяла нещо подобно. Лицето на Фей се разля в котешка усмивка.

— Имам много тайни — обърна се тя директно към Каси. — Това е само една от тях. — После продължи да говори на другите — Както и да е… Онази нощ двамата бяха заловени. Те… ами, те се целуваха. Няма как да се изразя по-меко. Но едно такова целуване може спонтанно да предизвика експлозия. Явно не са можели повече да обуздават страстите си — въздъхна тя.

Сега Диана гледаше Адам, сякаш искаше той да отрече. Адам обаче беше стиснал челюст и гледаше право към Фей.

Диана си пое бързо въздух.

— И страхувам се, това не беше единственият път — продължи Фей, разглеждайки ноктите си с престорено съжаление. — Оттогава постоянно им се случва да крадат тайно мигове за себе си. Когато ти не си наоколо, Диана. Както на бала. Колко жалко, че не беше там. Започнаха да се целуват в центъра на дансинга. Предполагам после са успели да се усамотят…

— Не е вярно — извика Каси и още докато го казваше осъзна, че реакцията й само потвърждаваше думите на Фей.

Сега вече всички гледаха Каси, дори братята Хендерсън бяха спрели с подигравките си. Присвитите им синьо-зелени очи бяха съсредоточени и напрегнати.

— Аз исках да ти кажа — обърна се Фей към Диана, — но Каси ме умоляваше да не го правя. Беше изпаднала в истерия, плачеше. Каза, че ще умре, ако научиш. Каза, че е готова на всичко. И тогава… — Фей въздъхна и отправи поглед в далечината — тогава ми предложи да ми даде черепа.

— Какво? — възкликна Ник. На безизразното му лице беше изписано дълбоко съмнение.

— Така е. — Фей отново заби поглед в ноктите си, но не можа да се сдържи и устните й се извиха в лека усмивка. — Знаеше, че искам да проуча черепа. Обеща да ми го донесе, ако си мълча. Е, какво можех да направя? Държеше се като луда. Сърце не ми даде да й откажа.

Каси прехапа долната си устна. Искаше й се да се разкрещи, да каже, че не е било точно така, но… какъв беше смисълът?

Мелани проговори:

— Явно сърце не ти даде и да откажеш да вземеш черепа — обърна се тя към Фей и я изгледа обвинително.

— Ами… — усмихна се Фей загадъчно. — Да кажем, че шансът беше прекалено добър, за да го пропусна.

— Не е смешно — извика Лоръл. Изглеждаше поразена. — Все още не мога да повярвам.

— Тогава откъде Каси знаеше къде е заровен черепът? — каза равно Фей. — Тя остана да спи у вас, Диана. През онази нощ, когато проследихме тъмната енергия до гробището. Остана да дебне и е разбрала къде е скрит черепът от твоята Книга на сенките . Преди това отмъкнала ключа за шкафа от орехово дърво и ровила из него. — Злорадство и триумф заблестяха в златистите очи на Фей и тя не можа да ги скрие.

Никой вече не можеше да оспори истината в думите на Фей. Каси наистина знаеше къде е заровен черепът. За това нямаше никакво оправдание. Каси долови промяната в израженията им — видя как съмнението им постепенно се стопи и всички започнаха да я гледат мрачно и осъдително.

Като в „Алената буква“, помисли си Каси обезумяла. Беше застанала встрани от всички, с лице към тях. Все едно беше на позорния стълб с буквата „А“, забодена на гърдите си. Тя безпомощно изправи гръб и се опита да не свежда брадичка, а да гледа другите в очите. Няма да плача, помисли си тя. Няма да отместя поглед.

После видя лицето на Диана.

Изражението й беше повече от слисано. Изглеждаше направо парализирана — зелените й очи бяха широко отворени, безизразни и съкрушени.

— Тя се закле да бъде вярна и предана на кръга , да не наранява никого от нас — продължи дрезгаво Фей, — обаче ни излъга. Това може би не трябва да ни изненадва, все пак е наполовина външна. Все пак смятам, че всичко това продължи повече от достатъчно. С Адам имаха много време да се порадват един на друг. Вече знаете истината. Та така — завърши Фей и огледа слисаните членове на кръга като задържа върху братовчедка си поглед, изпълнен с мълчаливо задоволство. — По-добре да си вървим. Беше дълга нощ.