Л. Смит - Силата

— Питам, защото може би няма да има нужда от всички — обясни Адам тихо. — Каза, че е нагласил раждането на единайсет от нас. Ще се присъедини към сборището като лидер и ще станем дванайсет. Ти не си сред тези единайсет, Каси. Кори също не беше. Той успя да премахне Кори.

Диана рязко си пое въздух.

— О, боже господи… Каси! Трябва да си тръгнеш! Да напуснеш Ню Салем, да се върнеш в Калифорния… — Спря, защото Каси поклати глава.

— Не мога — рече простичко тя. — Баба каза да остана и да се бия. Каза, че именно затова мама ме е довела тук, за да го победя . Може и наполовина да съм външна, но аз не влизам в сметките му и това ми дава предимство.

— Не бъди скромна — намеси се Дебора. — Баба й каза, че тяхното семейство винаги е било най-силно. Ти имаш най-ясно зрение и най-много сила.

— Намерих нашата Книга на сенките — продължи Каси, някак засрамено и се наведе да извади книгата с червената кожена подвързия от раницата си. — Баба я беше скрила зад една тухла в огнището. Черния Джон я търсеше, така че сигурно в нея има нещо, от което се страхува. Ще я прочета и ще се опитам да разбера какво е то.

— А ние как да помогнем? — попита Лоръл. Каси осъзна, че пита нея. Всички, с изключение на намръщената Фей, я гледаха в очакване. Тя отново вдигна притеснено ръце и поклати глава.

— Може да говорим със старите хора в града — предложи Дебора. — Поне аз така мисля. Бабата на Каси твърди, че родителите ни са забравили магията. Че им се е наложило да забравят, за да оцелеят. Според мен обаче старите жени помнят и можем да ги разпитаме. Като баба Куинси, бабата на Лоръл. Бабата на Адам, госпожа Франклин. И пралеля ти, Мел.

На лицето на Мелани се изписа съмнение.

— Леля Констанс изобщо не одобрява старите традиции. Тя е… непреклонна в това отношение.

— А баба Куинси е много крехка — добави Лоръл. — Колкото до старата госпожа Франклин… Ами тя понякога изобщо не е в час.

— Много меко казано — рече Адам. — Честно казано, на моменти баба направо откача. Според мен обаче Дебора е права. Имаме само тях, така че да се възползваме максимално. Да опитаме да получим информация и от някои от родителите… Какво ще загубим?

— Ръка и око, ако ще се пробваш с баща ми — промърмори Сюзан, вдигна пръсти и заразглежда маникюра си на един слънчев лъч. Крис и Дъг Хендерсън обаче се ухилиха диво и обявиха, че с радост ще разпитат всички родители.

— Ще им кажем: „Ей! Помните ли оня образ преди шестнайсет години, дето приличаше на Фреди Крюгер? Ами, той взе, че се върна, та хайде сега да ни помогнете да го познаем“ — заяви доволно Дъг.

— Баба ти каза ли нещо , което може да ни помогне? — обърна се Лоръл към Каси.

— Не… Чакайте! — рече Каси възбудено и се изправи. — Разпознали тялото на Черния Джон в изгорялата къща по пръстена му. Имал пръстен с магнетит. — Тя погледна Мелани. — Ти си експертът по кристалите, така че обясни за магнетита.

— Магнетитът е черен железен оксид — започна Мелани. Хладните й зелени очи се присвиха замислено. — Прилича на хематита. И той е железен оксид, но е кървавочервен, когато го разрежете. Магнетитът е черен и действа като магнит.

Каси се опита да овладее изражението си. Да, беше намерила хематита в къщата на Черния Джон и може камъкът да е бил негов. Нищо чудно да е притежавал и пръстен с нещо подобно. Изпита леко угризение. Наистина трябваше да се отърве от парчето хематит. В момента беше в една кутия за бижута в стаята й — там го беше сложила, когато Диана я закара сутринта да се преоблече за училище.

— Добре, ще се оглеждаме — заключи Адам и на Каси не й се наложи да казва нищо. — Може утре да говорим със старите дами. Или по-добре да изчакаме да мине погребението на бабата на Каси.

— Става — промълви тя.

— Не даваш ли твърде много идеи, Адам — обади се най-накрая Фей. Ръцете й бяха все така кръстосани на гърдите; бледата й кожа с цвят на мед беше почервеняла от гняв.

Адам я погледна безизразно.

— Между другото тъкмо щях да ви дам още една идея — продължи той. — Да подложим на ново гласуване избора на водач.

Фей се спусна към него, а златистите й очи заблестяха.

— Не можете!

— Защо? Ако всички са съгласни — рече Адам спокойно.

— Защото не е според традициите — изсъска Фей. — Която и Книга на сенките да разтворите, никъде не го пише. Вотът си е вот и не може да бъде променен. Аз съм водач на сборището.

Адам се обърна към другите за помощ, но Мелани изглеждаше притеснена, а Диана бавно поклати глава.