Л. Смит - Силата

— Ще се справим с нея — започна Адам колебливо, но Дъг се протегна напред, а присвитите му синьо-зелени очи заблестяха.

— Тя е враг, нали? Черния Джон, заклинателят, каза, че ще ни помогне да унищожим враговете си. Така че…

— Не си го и помисляй — прекъсна го рязко Мелани. — Недей, Дъг. Говоря сериозно.

Дъг сви рамене, но погледна близнака си изпод вежди.

— Лоша магия — промърмори Крис и впери поглед в далечината.

Каси отправи поглед към Адам.

— Никога — увери я той. — Не се тревожи, Каси. Никога.

Сега Каси щеше да живее при Диана.

— Очевидно не можеш да останеш в онази къща сама — беше й казала тя и същия следобед заедно с Лоръл и Мелани отидоха до дома на Каси, за да й помогнат да се пренесе. Адам и Дебора също дойдоха, за да ги пазят, и обикаляха неуморно къщата. Повечето членове на клуба се отбиха по една или друга причина. Само отсъствието на Фей се набиваше на очи. Никой не я беше виждал, откакто си тръгна от училище.

Самата къща не беше много пострадала, с изключение на странните петна от изгорено на пода и вратите. Официалната версия, както решиха възрастните, дошли да преместят тялото на бабата на Каси, беше, че е избухнал пожар, госпожа Хауърд се е уплашила и е получила сърдечен удар. Членовете на клуба не бяха казали, че е имало външен човек и полицаите дори не запечатаха къщата. Как си обясняваха запалването на дървения под по такъв странен начин, Каси нямаше представа. Никой не я беше попитал, а и нямаше начин да отиде в участъка да даде показания доброволно.

Къщата изглеждаше празна и кънтеше кухо, макар членовете на кръга да обикаляха из нея. Каси усещаше празнина и в душата си. Не беше мислила, че баба й толкова ще й липсва — една прегърбена възрастна дама със суха сива коса и бенка на бузата. Старите й очи обаче бяха видели много и възлестите й ръце бяха ловки и нежни. Баба й знаеше безброй неща и винаги успяваше да успокои Каси.

— Иска ми се да имах поне нейна снимка — каза тъжно Каси, но вещиците не обичаха да се снимат и не й беше останало дори това.

— Беше много яка вещица — рече Дебора, сложи голяма пазарска чанта през рамо и вдигна кашон, пълен с книги и дискове. — Трябва ли ти нещо друго?

Каси огледа стаята. Да, всичко , искаше й се да отвърне. Леглото с балдахина в цвят пепел от рози, тапицираните столове на цветя и солидния махагонов скрин с цвета на очите на Ник.

— Това е стил „бомб“, скринът — обясни тя на Дебора. — Правен е тук, в Масачузетс. Единственото място в колониите, където съществува този стил.

— Да, знам. — Дебора не беше впечатлена. — Къщата ми е пълна с такива неща. Тежи един тон и не можеш да го вземеш. Искаш ли си стереото?

— Не, ще използвам уредбата на Диана — отвърна тъжно Каси. Имаше чувството, че обръща гръб на целия си живот. Ще съм малко по-надолу по улицата , напомни си тя, докато Дебора излизаше.

— Каси, ако искаш, можеш да дойдеш и да видиш майка си следобед. Леля Констанс няма нищо против — появи се на прага Мелани. — Ела по някое време преди вечеря.

Каси кимна и сърцето й се сви. Майка й. Разбира се, майка й щеше да се оправи, леля Констанс с готовност беше поела грижите за нея и беше много по-добре тя да е в дома на Мелани, отколкото… някъде другаде. „Да си го кажем направо — в лудница“ , помисли си ядосано Каси. Ако лекарите я видят в това състояние, ще я пратят в психиатрия или болница. Тя обаче няма място там и ще се оправи. Трябва само малко да си почине, това е.

— Благодаря, Мелани — отвърна Каси. — Ще дойда, когато се пренеса. Много съм благодарна на леля ти, че се грижи за нея.

— Леля Констанс не го прави от добри чувства, а защото смята, че е нейно задължение — отвърна Мелани и се обърна да си ходи. — Леля Констанс вярва, че всеки трябва да прави каквото трябва.

„Аз също“ , помисли си Каси и спря да вземе куп дрехи от леглото. „Аз също.“

— Сетих се за нещо… Сега идвам — рече тя.

Беше се сетила за хематита. Отвори с една ръка кутията за бижута на нощното си шкафче и… замръзна. Разрови съдържанието й с пръсти, но нищо не се промени.

Парчето хематит беше изчезнало.

Паника стегна гърлото на Каси. Знаеше, че трябва да се отърве от камъка, но едва когато изчезна, осъзна колко се е страхувала от него.

Този път, обеща си тя, няма да го пазиш в тайна, да се тревожиш и измъчваш сама. Този път ще кажеш на Диана, както беше редно да направиш преди.

Слезе долу. Диана и Лоръл бяха в градината и събираха билки, които можеха да потрябват на Лоръл. Каси изправи рамене.