Л. Смит - Силата

Шумът на течаща вода обаче заглуши следващите реплики, които си размениха, и после Сали каза:

— По-добре да бързам за математиката. Да се срещнем на обяд?

— Да, и освен това искам да те поканя на гости през ваканцията за Деня на благодарността — рече Порша. — Мисля, че ще харесаш братята ми.

Каси стоеше обградена от останалите членове на кръга . Беше събота и погребението беше към края си.

Не се намираха на старото гробище, което беше осквернено от вандали (според официалната версия) в нощта, когато баба й бе умряла. Бяха на новото гробище, където бе погребана Кори. „Ново“ за Ню Салем означаваше, че най-старите гробове бяха от началото на XIX век. Каси се зачуди защо родителите, убити от Черния Джон през 1976 година, не са били погребани тук. Може би някой беше сметнал, че старото гробище е по-подходящо.

Разни хора идваха при нея, изразяваха съболезнованията си, питаха за майка й. За пред хората майка й беше изпаднала в шок след смъртта на бабата на Каси и се чувстваше прекалено зле, за да присъства. Каси им отвръщаше, че майка й ще се оправи.

За изненада на Каси, Фей все пак дойде. Черната й дантелена рокля беше прекрасна, макар да беше прекалено прилепнала за погребение. Червените й устни и нокти бяха единствените цветни петна по нея.

— Моите съболезнования — каза хладно един познат глас. Каси вдигна поглед и видя Порша. Сали беше зад нея. Напоследък двете изглеждаха неразделни. — Каква изненада беше да те видя тук! — добави Порша и лешниковите й очи се впиха в Каси. Каси ги помнеше добре. „Злобни като змийски очи“ , помисли си тя. Сякаш я хипнотизираха. Усети как я обхваща смазващо безсилие. Опита се да му се противопостави и да каже нещо, но Порша продължи: — Не знаех, че имаш семейство тук. Може би сега, след като не ти остана никой, ще се върнеш в Калифорния…?

— Не, ще остана. — Каси се ядоса, че не се сети какво друго да каже. Със сигурност щеше да измисли поразително остроумен отговор още тази вечер.

В Ню Салем обаче Каси не беше сама. Адам каза:

— Каси има семейство тук — и застана до нея.

— Да, ние сме нейни братя. Всички сме някак свързани — добави Крис и мина от другата й страна. После впери в Порша странните си синьо-зелени очи. Дъг също се приближи, ухилвайки се зловещо.

Порша примигна. Каси беше забравила какво впечатление правеха братята Хендерсън на онези, които не ги познаваха.

Порша обаче успя да се съвземе бързо.

— Да, вярно. Говори се, че всички тук сте роднини. Е, може би скоро ще се запознаете с моето семейство. — Тя погледна Адам. — Сигурна съм, че те много ще ви се зарадват.

Завъртя се на пети и се отдалечи.

Каси и Адам се спогледаха, но преди да успеят да кажат каквото и да е, господин Хъмфрис дойде при тях.

— Прекрасна служба — обърна се той към Каси. — Баба ти много ще ни липсва.

— Благодаря — отвърна Каси. Успя да се усмихне. Харесваше господин Хъмфрис с прошарената му брада и съчувствените очи зад очилата със златни рамки. — Много мило, че дойдохте.

— Надявам се майка ти скоро да се оправи — продължи той и си тръгна. Госпожа Ланинг, учителката на Каси по американска история, също дойде при тях, но Каси задържа вниманието си върху господин Хъмфрис. До него беше застанал висок мъж с тъмна коса. Каси чу плътен глас, последван от по-високия, бърз говор на господин Хъмфрис.

— … да ме представите? — казваше тъмният мъж.

— Да, разбира се — отвърна господин Хъмфрис. Обърна се към Каси и поведе мъжа към нея. — Каси, искам да те запозная с новия ни директор, господин Джак Брансуик. Иска да се запознае с учениците колкото може по-скоро.

— Точно така — каза високият мъж с дълбок, приятен тембър. Подаде ръка на Каси и силно стисна нейната.

Дланта му беше голяма и силна. Каси сведе поглед надолу и отвори уста да каже нещо учтиво, но замръзна. Усети как сърцето й бясно се разтуптя, а цялата кръв се отдръпна от лицето й.

— Май не се чувства много добре… Беше дълъг ден… — каза госпожа Ланинг, но гласът й сякаш идваше отдалеч. Тя хвана Каси за ръката.

Каси обаче не можеше да пусне силните пръсти на тъмния мъж. Виждаше само пръстена на показалеца му. На него беше гравиран символ, подобен на символите от сребърната гривна на Диана… от сребърната гривна на Фей сега. Камъкът на пръстена беше черен, гладък и с метален блясък. Приличаше на хематит, но Каси знаеше, че не е. Беше магнетит.

Накрая Каси успя да погледне новия директор и позна лицето, което беше видяла по време на церемонията с черепа в гаража на Диана. Лицето се беше спуснало към нея по-бързо и по-бързо, беше нараствало все повече и повече, беше се опитало да избяга от черепа. Жестоко, студено лице. За миг сякаш видя самия кристален череп, отпечатан върху изражението на директора и ясно очертаната му костна структура. Очните кухини, разтегнатите в усмивка зъби…