Л. Смит - Силата

Повечето от нещата, които беше направила през последния месец, всъщност не бяха никак лоши. Лъжите, измамите и угризенията обаче бяха непоносими. Някои от промените дори бяха за добро. Беше се сближила с Дебора и Сюзан и беше разбрала горе-долу как разсъждават братята Хендерсън. Дори си мислеше, че разбира Ник по-добре. А и беше намерила сила у себе си, за която не подозираше. Сила да тръгне след сянката на гробището — Черния Джон, след смъртта на Джефри, сила да покани момче на танц, сила да се изправи срещу Фей.

Само се надяваше силата да й стигне да посрещне идните дни.

Каси не беше стъпвала в старата сграда по естествени науки от онзи ден, когато Фей я беше подмамила и я беше притиснала до стената през първата й седмица в училище. Беше същата мрачна и нестабилна постройка, която помнеше. Нямаше представа защо Фей държеше да се срещнат тук. Знаеше само, че това беше територия на Фей и че плажът се смяташе за територия на Диана.

Беше странно да види Фей в ролята на Диана — Фей беше застанала пред кръга и всички бяха вперили погледи в нея. Днес беше с обичайните си дрехи — черен клин и пуловер на червени и черни ивици. Тайнствената аура на водач обаче все още я обгръщаше. Докато крачеше, звездните рубини проблясваха на светлината от процепите на закованите с дъски прозорци.

— Доколкото помня, Каси поиска тази среща. Имала да ни казва много неща… Нали така, Каси?

— Искам да знаете какво ми разказа баба, преди да умре — отвърна спокойно Каси, гледайки Фей право в очите. — Преди Черния Джон да я убие. — Ако очакваше Фей да се стресне, остана разочарована. Златистите очи под гъстите мигли бяха все така безразлични и арогантни. Очевидно Фей нямаше да поеме отговорност за действията на Черния Джон, макар именно тя да беше помогнала за освобождаването му.

— Наистина ли беше Черния Джон? — усъмни се Сюзан и постави пръст с изящно оформен маникюр на съвършената си устна, сякаш мисленето беше ново и трудно упражнение. — Наистина ли беше там?

— Наистина беше там. Наистина е тук — потвърди Каси. Сюзан не беше толкова глупава, колкото се правеше, и понякога имаше изненадващи прозрения. Каси я искаше на своя страна. — Излезе от могилата на гробището. Мисля, че там беше гробът му. Когато занесохме черепа на гробището и освободихме тъмната енергия, му дадохме сила да се върне.

— От мъртвите? — попита нервно Шон.

Преди Каси да успее да отговори, Мелани каза:

— Не е възможно могилата да е гробът на Черния Джон, Каси. Съжалявам, но няма начин. Прекалено съвременна е.

— Знам. Това обаче не е първият гроб на Черния Джон. Дори не съм сигурна, че изобщо е имал гроб през XVII век. Едва ли, ако е умрял в морето… — няколко души се спогледаха уплашено, но Каси почти не им обърна внимание. — Няма значение, това не е гробът му от онези дни, а от 1976 година.

Лоръл наливаше билков чай от един термос и разля горещата течност по пода. Фей замръзна.

— Какво? — озъби се тя. Дори Диана и Адам, изглежда, се смутиха и се спогледаха. Подкрепата обаче дойде от неочаквана страна.

— Просто й позволете да разкаже историята — рече Дебора. Беше пъхнала палци в джобовете на дънките си. После бавно тръгна към обърнатата щайга, на която седеше Каси, и застана до нея.

Каси си пое дълбоко дъх.

— Усетих, че има нещо странно, когато видях всички онези гробове. Гробовете на вашите родители. Всички са починали през 1976 година. Диана каза, че имало ураган, но нещо не се връзваше. Искам да кажа… защо само родители бяха загинали? По-късно разбрах и че всички сте се родили само няколко месеца по-рано. Имало е много новородени и все някое от тях е щяло да умре, ако ураганът е бил обикновен. Да не говорим колко странно звучи, че всички сте родени в рамките на един месец.

Каси се поотпусна, макар да й беше трудно да говори пред толкова хора, вперили погледи в нея. Поне днес очите им не блестяха от неприязън и подозрителност. Само Фей изглеждаше враждебно настроена и стоеше с кръстосани на гърдите ръце, а котешките й очи бяха присвити.

— Разбирате ли, обяснението всъщност е много просто — продължи Каси. — Черния Джон се завърнал с последното поколение, с поколението на родителите ни. Никой не го познал и баба каза, че никой никога няма да разбере как е успял да се върне, но е бил Черния Джон. Опитал да направи сборище от родителите ни. Те били малко по-големи от нас.

— Родителите ни? — попита Дъг и се подсмихна. — Стига, Каси, това е лудост. — Още хора се засмяха, а израженията на всички бяха или скептични, или притеснени, или открито подигравателни.