Л. Смит - Силата

Всички обаче гледаха нея: Диана с искрена вяра, Дебора и братята Хендерсън с невинно доверие, дори Ник и Мелани кимаха насърчително.

Погледна Адам.

Сиво-сините му очи приличаха на океана навън — бяха мрачни и бурни.

— Ще се справиш — каза той кратко, отговаряйки на незададения й въпрос. — И според мен, така ще е най-добре за сборището. Не знам само дали ще е най-добре за теб .

Каси издиша бавно.

Те вярваха в нея. Не можеше да ги разочарова.

— Щом всички са съгласни — рече тя. Едва разпозна собствения си глас.

— Ще го направим по бързия начин — обърна се Мелани към всички. — Онези, които са „За“ Каси да стане водач, да вдигнат ръка.

Всички вдигнаха ръце.

Диана скочи.

— Ще донеса инструментите — предложи тя. Двамата с Адам слязоха в мазето и се върнаха няколко минути по-късно с кутията от мед и кожа. Всички се наведоха да видят какво има вътре, когато я отвориха. Чуха се тихи възклицания.

— Красиви са — каза Сюзан и докосна сребърната диадема със съвършено оформения си маникюр.

— Да — съгласи се Диана и отвори раницата си. — Заповядай, Каси, облечи я. — Беше бялата рокля, която Диана носеше на срещите им.

Каси усети как по лицето й се разля топлина. Не можеше да я облече. Щеше да изглежда…

— Не се тревожи, няма да ти е студено — увери я Диана и й се усмихна.

— Но… ти си по-висока от мен. Ще ми е много дълга…

— Подгънах я — прекъсна я Диана. После, когато настъпи тишина, тя добави нежно: — Вземи я, Каси.

Каси бавно я пое. Отиде в банята, още запарена от къпането на Шон, и облече роклята от необработена коприна. Пасна й идеално.

„Диана е планирала всичко“ , осъзна тя.

Срамуваше се да излезе, но си каза, че сега не е моментът да се притеснява от голотата си. Крис и Дъг подсвирнаха, когато отиде при кръга .

— Млъкнете. Работата е сериозна — сопна се Лоръл.

— Може да застане тук, в кръга от бели камъни — предложи Мелани. — Дръпни се, Шон.

Шон облекчено пристъпи навън. Каси зае мястото му.

Настъпи тишина.

— Заклевам те да работиш за доброто на кръга , да не нараняваш никого, да бъдеш вярна на всички. Със силите на водата, огъня, земята и въздуха, води ни мирно и добронамерено — промълви Диана. Каси осъзна, че не така беше протекла церемонията за посвещаването на Фей в лидер.

— Вижте, това е само временно, нали…? — започна Каси.

— Шшшт! — скара й се Лоръл и коленичи. Каси усети как завърза нещо меко над дясното й коляно. Погледна надолу и видя Лоръл да поставя зеления кожен жартиер.

Студенина обви ръката й над лакътя и тя се обърна към Мелани, която й слагаше сребърната гривна. Беше изненадващо тежка. Каси знаеше, че винаги ще усеща тежестта й.

— Погледни ме — обърна се към нея Диана. Каси го направи. С двете си ръце Диана държеше изящната сребърна диадема, с полумесец отгоре. Усети как я постави върху главата й — нежно, но непоколебимо. И тогава по цялото й тяло — от сребърната закопчалка на жартиера, до сребърната гривна и докосващата челото й диадема, Каси усети как се разля топлина. И… живот.

„Това са истинските инструменти, не само символи — помисли си тя. — Те имат собствена сила.“

В този момент осъзна, че знае как да ги управлява. Бяха част от нея и собствените й сили. Беше вещица, произлизаше от могъщ древен род и беше лидер на този кръг.

— Добре — каза тя, излезе от кръга и отиде да вземе Книгата на сенките от раницата си.

Вече не се притесняваше от външния си вид. Нямаше значение. Разполагаха с малко време и искаше да се възползват максимално от него.

— Така, вижте. Докато чакаме, добре ще е да прегледаме Книгите на сенките … Баба ми поръча да изуча моята, така че е по-добре да правим това, вместо просто да стоим — предложи тя. — Ще се редуваме да четем на глас, докато се стъмни… Той няма да направи нищо преди това.

— Сигурна ли си? — попита Мелани.

— Да. — Каси нямаше представа откъде знаеше, но беше уверена. Баба й го беше нарекла „зрение“, но според Каси приличаше по-скоро на тих глас — вътрешен глас, извиращ от сърцевината й. Вече се беше убедила, че трябва да го слуша.

Никой не каза нищо. Онези, които имаха Книги на сенките , започнаха да ги вадят. Отвън вятърът зави тъжно.

Към четири часа токът угасна. Къщата стана по-студена. Запалиха свещи и продължиха да четат. — „За защита срещу огън и вода“ — прочете Каси, но Мелани предупреди, че заклинанието не е достатъчно силно да ги защити срещу ураган. Каси знаеше, че Мелани е права.