Уплашените очи на Шон огледаха всички в стаята. Каси изпита съжаление към него — всички го бяха наобиколили и го зяпаха. Когато проговори, гласът му беше писклив, но решителен:
— Оставам с вас, приятели.
— Добро момче — похвали го Лоръл, а Дебора го тупна по гърба толкова силно, че едва не го събори. Братята Хендерсън не казаха нищо, просто го гледаха със странните си синьо-зелени очи и Каси си помисли, че може би никога нямаше да му простят за случилото се с Кори, макар и да не беше виновен. Засега обаче кръгът беше заедно.
Липсваше само…
Каси погледна Адам и двамата се обърнаха към Диана. Диана кимна.
— Моментът настъпи — рече тя. — Това е последният шанс на Фей… Дано се възползва от него.
Каси не хранеше големи надежди, но вдигна безжичния телефон от един куп несгънато пране върху дивана.
— Кой е номерът на пейджъра й?
Диана разгъна лист хартия и й го продиктува.
— След като звънне, натисни диез и после набери номера на Адам — обясни тя.
Каси го направи и затвори. Зачака. Нищо не се случи.
— Да й дадем малко време да стигне до телефон — каза Диана.
Всички чакаха. Дъждът биеше по стъклата, а вятърът виеше в комина.
— Не може ли да правим нещо? Като например… Не знам… да заковем дъски по прозорците или нещо такова? — попита Каси.
— Обикновено така се прави. Пускаме капаците и запечатваме всичко — отвърна Адам. — Ако обаче ураганът ни удари, ще сме история, така че няма смисъл.
Продължиха да чакат.
— Да опитаме отново — предложи Диана и Каси повтори упражнението.
— Майка й не я е виждала от сутринта — вмъкна Сюзан. — Чудя се къде може да са с Черния Джон.
И Каси се питаше същото. Където и да беше, Фей не отговори на съобщението на пейджъра.
— Според мен — каза Каси накрая — сборището няма водач. Първо исках да проверя в моята Книга на сенките , но… Мелани, не пишеше ли, че в извънредни ситуации можем да изберем нов лидер?
Мелани се усмихна леко и после кимна, сякаш осъзнала какво беше намислила Каси.
— При извънредни ситуации — започна тя — и ако всички членове на сборището са съгласни, може да бъде избран нов лидер.
Кръгът се раздвижи, някои се изправиха, други изглеждаха силно заинтригувани.
— О — обади се Лоръл, — това е страхотна идея.
— Освен това имаме инструментите на посветените — вмъкна Адам.
— Да го направим — каза Дебора.
Каси силно се развълнува. Беше дала клетва, докато беше гледала как Фей чертае кръг на кръстовището, и сега щеше да я изпълни. Беше си обещала, че Фей няма да е вечно лидер и само след минути щеше да изпълни обещанието си.
Отвори уста да каже весело: „Предлагам Диана“, но преди да успее, чу Диана да казва:
— Предлагам Каси.
Каси впери слисано поглед в нея. Когато най-накрая успя да си поеме въздух, промълви:
— Шегуваш се.
— Не — отвърна Диана. Обърна се и заговори на останалите членове на кръга с официален тон. — Каси показа — започна тя, — че притежава повече сила от всички нас, включително и от Фей. Може да призовава всички елементи… Видяхме как призова огъня. Може да изпраща съобщения на големи разстояния. Има пророчески сънища и именно тя ни отведе до инструментите на посветените. Баба й беше казала, че тяхното семейство винаги е имало най-ясното зрение и най-голямата сила. А и тя е силна. По-силна и подходяща е от мен за една такава битка. Предлагам Каси.
Каси беше изумена, но другите закимаха.
— Много е жилава — съгласи се Дебора. — Макар да не й личи от пръв поглед.
— Успя да ме спаси от кучето — каза Крис, протегна крак и го заразглежда.
— А е и умна — заяви гордо Лоръл. След Диана, Лоръл беше следващият човек от кръга , с когото Каси се беше сприятелила. — Сеща се за неща, за които другите не биха си и помислили.
— Има добри идеи — съгласи се Сюзан и кимна мъдро с ягодово русата си глава.
— Харесвам я — осмели се да вмъкне Шон. Той още стоеше в центъра на кръга от бели камъни. — Беше мила с мен.
— Има дарба — обади се Дъг и се ухили диво.
— Да — съгласи се Ник.
Каси осъзна, че всички говореха сериозно.
— Но Черния Джон ми е… — Замълча, после опита отново. — Фактът, че Черния Джон е мой… — Не успя да изрече думата.
— Всъщност това май е в наша полза — заяви Мелани и огледа Каси със замислени сиви очи. — Ако наистина не иска да те нарани, това може да го осакати… поне малко.
Всички отново закимаха. Каси преглътна и огледа кръга . На никого не му хрумна, че може би беше прекалено уплашена, за да го направи — да поведе битката срещу Черния Джон. Дълбоко в сърцето си не искаше да се изправя срещу него… не беше готова. Не знаеше дали изобщо някога щеше да бъде.
Читать дальше